Кое, обаче ме кара да бъда оптимистично настроен по отношението на развитието на тези страни? Това, че се забелязва една симбиоза, свързана с първите предпоставки за икономически растеж и демографските трендове в тези страни. А именно, развитието на вътрешен пазар, който да задоволява нуждите на търсенето и предлагането и узаконяването на права на собственост са предпоставките за формиране на едно увеличено търсене на вътрешния пазар. Имайки това на лице, може да споменем, че то (вътрешното търсене) е силно повлияно от 4-ри жизнено важни за него фактора – вътрешна консумация, инвестиции, продуктивност на населението и развитие на средната класа. Нека да видим как тези фактори, които са взаимосвързани, се влияят от демографските трендове и защо смятам, че ще настъпи нова ера в някои от тези държави.
Не е нужно да правим научни изследвания, за да констатираме, че консумацията на вътрешния пазар е в пряка зависимост с популацията на една страна и (най-вече) с нейната урбанизация. По данни на Financial Times, 8 от първите десет най-населени града в света през 2020г. ще се намират на територията на страни от развиващия се свят. Само за последните 10-15 години, в изброените държави се наблюдава удвояване на населението и диспропорционално увеличаване в процеса на урбанизация към големите градове (Лагос е един от лидерите в тази класация с население от 7.6 млн през 2006 и близо 11 мил. през 2012). А това неминуемо на някакъв етап води до увеличаване на вътрешната консумация, тъй като големите градове създават условия за масова консумация, развитието на вътрешни мрежи на различни вериги и търговци на дребно. (кратка справка с историята показва, че в развитието на Американската империя, от 1 мил. град през 1935г., Лос Анджелис се превръща във втория по големина град в САЩ с повече 12 мил. жители през 1986г.)
От няколко години насам се забелязват и големи инфраструктурни проекти в развиващите се страни – нещо, което неминуемо ще доведе до тяхното развитие. Нещо повече, продуктивните инвестиции, ще увеличат масово адекватното обучение на персонал в тези страни, така увеличавайки и процента на активно работещо население и намалявайки отношението между активно работещо население и население под 15 и над 64 години. Последното се забелязва в Азия в периода преди „Азиатското чудо” да създаде Хонг Конг, Сингапур, Малайзия, Тайван и др. Не бива да учудва, че тази зависимост ще увеличи броя на потребители на вътрешния пазар, респективно и консумацията. Споменатите вече инвестиции се подклаждат и от високия процент на спестяванията в тези страни. С други думи, капиталът, който се влива в икономиката не е спекулативен, а води до репродукция и до развитието на вътрешните пазари. Това от своя страна увеличава маржините на местните компании, правейки ги по-конкурентоспособни и разширява пазара на труда. Кръгът се затваря с появата на една голяма и действаща средна класа в обществото. А няма съмнение, че средната класа е двигателят за растеж на една икономика и главен източник за увеличаване на търсенето. Нещо повече, тя ще доведе след себе си политическа стабилност в тези страни, изискваща по-добро ниво на институционален капацитет и по-малко корупционни схеми. Тоест, икономика, опираща се повече на пазарните механизми отколкото на правителствените. Това струва ми се ще бъде и най-голямото предизвикателство, пред което ще се изправят споменатите кандидати за слава.
Тук идва място и на външните капиталови потоци, които отдавна са поели посока „развиващи се пазари”. Преките чуждестранни инвестиции в Камбоджа са се увеличили 5 пъти за период от 9 години, в Бангладеш са нараснали близо 3 пъти за същия период, а и примери не свършват дотук. Трансферите от емигранти в страни от развития свят също имат съществен принос в капиталовите потоци в тези страни. Не ми се иска да ги намесвам тук, но ще спомена и глобалната свръхликвидност и растящите цени на суровините, които имат съществен процент в растежа на тези икономики. Тук съществен принос за това последните две да не доведат до внезапни проблеми (най-вероятно, обаче, такива ще се появят на по-късен етап) са и ниската задлъжнялост на частно и публично ниво.
Без да целя да чертая инвестиционни дестинации, умишлено не оприличавах начертания път към просперитет с някоя от развиващите се страни. Ако отново се допитаме до историята, ще забележим, че общата черта, която свързва развитието на новите икономически центрове през вековете е било постоянната и продължителна промяна към просперитет и изграждане на космополитни градове. Струва ми се, че времето, в което живеем днес предразполага за една такава промяна и дори смятам, че единствената константа в бъдеще ще бъде социално-политическа и икономическа промяна. Градовете и държавите, които успеят да осъществят тази промяна ще са и тези, които ще се появят на хоризонта в залеза на съществуващите днес мега-гиганти.
1 Бразилия, Русия, Индия и Китай
2 Бангладеш, Виетнам, Египет, Индонезия, Иран, Мексико, Нигерия,Пакистан, Турция, Филипините и Южна Корея
