„Епопея за икономическия цикъл: финансови балони, подеми и рецесии” или: Кой и какво предизвиква неустойчивия бум, а след него финансовия крах и икономическата криза?” Втора част.
Изкривяване на ценовата и производствената структура
При вливането на нови пари относителните цени в икономиката се променят. Обикновено се заформя балон в сектори или пазар, където се съсредоточава спекулата с новия изобилен кредит. Стоките или активите, в които са се влели новите средства, нарастват по-бързо, отколкото, ако не бяха абсорбирали новосъздадената парична маса …
Те нарастват спрямо относителни цени на другите стоки, през които новите пари ще минат едва на по-късен етап. Поради повишеното търсене в периода на бума: и работните места, и нивата на заплатите в изкуствено надутия сектор растат по-бързо, отколкото биха нараствали, ако нямаше изкуствения бум. Щом кризата дойде и зейнат дупките от лошите инвестиции и свръхпотреблението, тези изкривявания при пазара ще предизвикат трайна структурна безработица. Производственият ресурс ще трябва да се пренасочи към сектори, задоволяващи по-удачно нуждите на гражданите. Никой не знае колко време е нужно този баланс да бъде постигнат.
Резултатът: при процеса на кредитна експанзия производствената структура на икономиката е пагубно изкривена. Ще трябва да мине време преди времевите предпочитания на икономическите актьори да внесат баланс. Започнати са нови дългосрочни проекти, срещу които няма спестявания. Натрупан е прекомерен дълг. И ако трудът е относително по-малко специфичен производствен фактор, тоест относително по-бързо може да се адаптира към новите икономически реалности, то вещественият капитал има доста по-тясно приложение и често може да се окаже тотално ненужен. Откъдето и следва, че наличието на незает производствен потенциал, не е повод за намеса на държавата, както твърди Кейнс. Всъщност самите държавни структури са предизвикали инвестициите в този неизползваем ресурс, а разходите по използването му може да са по-големи от създаването на нов, но по-адаптиран към нуждите на гражданите, капитал. В примера с dot.com балона от края на ‘90-те години на миналия век и финансовият балон 2007-2009г. видяхме нагледно как изкуствено ниските лихви надуват цената на финансовите активи отвъд реалните им стойности.
Заливането на търговските банките с евтини пари и ниската цена на заемния ресурс предразполагат спекулата на финансовите пазари. Практически това е основният проблем на съвременния финансов свят - компаниите се финансират изключително чрез дълг, а не чрез собствен капитал. Прекомерното разчитане на финансовия лост (ливъридж), тоест на финансирането чрез дълг, прави системата нестабилна и извънредно чуствителна към ниските лихви, а мениджърите безотговорни. Днес те използват чужди средства, за постигане на по-високи резултати и не участват със собствен капитал, както, да речем, по-консервативните банкери от 19-ти век, използващи 60-70 процента собствен капитал в процеса на кредитораздаване и съответно много по-отговорни и ангажирани лично. При банкретите от преди два века, става дума не за хора на заплата (мениджъри), а истински капиталисти, собственици на капитала на банката, така да се каже …
Тук е мястото да направим важно уточнение. Често анализаторите оправдават действията на централните банки, изтъквайки че потребителската инфлация е слаба и под контрол. Това е погрешно. Принципно определение за инфлация и е увеличаване на паричната маса. Тоест „инфлирано” е паричното предлагане. Скокът в потребителските цени е само един от възможните симптоми. Балоните в цените на финансовите активи е другият, не толкова видим, но най-опасен в дългосрочен план, защото завършва винаги с финансов трус и икономическа криза. По каналите на търговските банки, кредита стига до фондовите, облигационните, стоковите и т.н., пазари. А нарастване на стойността на акциите, се очаква да предизвика така нар. „ефект на богатството” (wealth effect) – хората се чустват по-сигурни и богати, потребявайки все повече и повече, увеличавайки приходите на компаниите, а оттам и инвестициите и бума.
Проблемът е, че: Скокът в борсовите индекси не изчиства лошите инвестиции.
Създаването на финансов капитал, не създава материални блага. Иначе казано: финансовият капитал е само иск върху материалния. Докато ФЕД не започне да печата стомана, машини и суровини - няма да може да прави друго, освен да поддържа статуквото във финансовия свят в полза на мениджърите и акционерите на големите банки.
От нови пари се обогатяват първите по веригата (търговските банки, например), които го получат при моментните ценови нива. С новите пари при текушите равнища на цените, те могат са изкупуват активи, обогатявайки се за сметка на останалите пазарни участници. Както отбелязва Хайек парите не са неутрални. След първоначалното им „впръскване“, те навлизат в икономиката постепенно и неравномерно и повишават общото ценовото равнище едва в по-късен етап. В ущърб на най-отдалечените по веригата – хората с фиксиран доход, чиято покупателна сила е изядена от инфлация в потребителските цени.
Както е видно, подобни действия на Централната банка не могат и няма как да могат да подкрепят икономиката. Закономерността е ясна: колкото по-дълго продължава бума, толкова повече са лошите инвестиции и по-тежка е рецесията. За да не рухне кулата от напечатани хартийки и числа в компютрите на централните банки, те трябва постоянно да създават нови и нови пари от нищото, сиреч да предизвикват постоянна инфлация, за да избегнат срива в цената на активите и дълговата дефлацията.
При прекомерната задлъжнялост в цялата финансова система, спадът на стойността на активите под нивото на задлъжняване, значи декапитализация и неплатежоспособност на икономическите субекти. Стойността на активите е субективна и се определя от състоянието на пазара. От друга страна, стойността на дълговете е константа. Ако централните банки спрат да провеждат количествени улеснения, тоест да „улесняват системата” все по-често и с все по-големи порции ликвидност, то крахът е неизбежен. Ако пък продължат - рискуват да застрашат валутната система, обезценявайки валутата си до степен, че да предизвикат паника, валутна криза и бягство към реални активи. Тогава потребителската инфлация ще стане видна. Ценовата система спира да функционира като координатор на пазара и на практика настъпва хаос и „бягство от парите”, както пише в трудовете си забележителният икономист Мъри Родбард.
Стопанската история е пълна с подобни примери: Ваймарска Германия 1922-23-та година; Октомврийската революция 1917; България, Югославия през 90-те; Зимбабве до 2006-2009-та.. И още много други в стопанската история.
Стигне ли се до там - вече е много, много късно …
И така, след изкуствената инфлация при цената на активите, следва и ред на естествената „дефлация”, тоест връщане на цените към нормалните им пазарни нива.
Дефлацията (свиването в паричното предлагане и оттам в пазарна стойност на активите и стоките), е очистителен и много болезнен период за цялата финансова система. Тя значи изчистване на погрешните инвестиции, ликвидиране на неработещи активи и пренасочването им към по-добре подготвени предприемачи. Същевременно е съпроводена от фалити на фирми, спад в търсено, приходите, заплатите и заетостта. Проблемът обаче не е в дефлацията, а в предхождащата я хронологично инфлация, предизвикана от монетарните власти. Именно тя обърква пазарните сигнали, производствената структура, както и структурата относителните цени.
Ниските лихвени проценти и малката очаквана възвращаемост, карат инвеститорите да дисконтират с по-малка норма бъдещите приходи, което значи и по-високи сегашни стойности на активи, които невинаги се отличават с добри вътрешни фундаменти. Другояче казано: тези активи са надценени. В такъв случай, няма как да обвиняваме пазарите, че са имперфектни и информацията била непълна. Хората изначално са имперфектни. А информацията винаги е непълна. Действията на индивидите са следствие на тази информация, а в условията на пазара, сигналите са фундаментално важни. Когато бъдат нарушени от интервенцията на външен фактор като паричната политика на централната банка, логично е да станем свидетели на куп грешки, драми, хаос и криза. За тях обаче, пазарите по същество нямат вина. А да вярваме, че именно тези, които надробяват кашата, може да я оправят – надали е особено логично. За тях самите информация е не по-малка непълна.
Изводът: причината за кризите е в кредитната експанзия.
С други думи: предлагането на кредити отвъд на нивото на спестяванията. Сложен и опасен процес, дирижиран в наши дни от централните банки с дейния принос на търговските банки1.
Отваряме една средно голяма скоба. Това, че преди началото на 20-и век не е имало типични централни банки - въпреки че от 17-и век такива има по места, но с различни функции, - не значи, че не е имало кредитна експанзия. Практически при балона на лалетата от 1635-36 година, онези, които са продавали грудките, са давали кредит на купувачите си, като приемали имущество за обезпечение. Ролята на централната банка в наши дни до голяма степен е да пази търговките банки от ликвидни кризи поради банкирането с частичен резерв. С кредитор от последна инстанция в лицето на Централната Банка, която да синхронизира експанзията на кредита при търговските банки, проблемът отчасти се решава. Както виждаме през последните години обаче – това е само привидно.) Край на скобата.
Математически и логически не е възможно масов бум или ръст на всички активи, без кредитна експанзия от страна на Централната банка (паричната база) и търговските банки( паричният мултипликатор, т.нар. „банковите пари” при системата за банкиране с частичен резерв.) При статично парично предлагане, ако има рязък скок при едни активи, има отлив от други. Няма как всички номинални цени да нарастват, без парите (парична база и банковите пари) да нарастват своевременно.
За да се схване в пълнота процеса на предизвикване на бизнес-цикъла, трябва да посветим цяла статия на съвременното банкиране с частичен резерв. Това ще е темата на следващото ни писание.
Ред е на заключението.
Има различни гледни точки какво лежи в основата на явлението бизнес-цикъл и промените в икономическия продукт. Най-различни автори, от най-различни интелектуални школи, се опитват да предоставят смислено и логично обяснение на този основен за икономиката въпрос. Някои експерти в областта на икономическата наука, считат, че редуването на подем и след това рецесия, са вътрешноприсъщи за капиталистическата форма на социално-икономическо устройство на обществото. Други го отдават на психологически фактори - животински дух (animal spirit), както пише лорд Кейнс, проявен в алчност по време на подема и страх и паника по време на спада. Трети, от своя страна, приписват икономическата цикличност на някакъв естествен кръговрат при новите технологии. Старите начини на производство, твърдят те, се оказват изтикани от сцената благодарение на новите технологии - рязка и груба промяна, водеща до шок в цялата система и нужда от преустройство.
Марксистите, например, вярват, че свръхпроизводството на богатите създава и свръхналичности, които водят да структурна малформация, спад в приходите и неизползване на наличния производствен капацитет в икономиката. Обърнете внимание на очевидния факт обаче, че днес именно широките маси на работниците и служителите са и най-значимите потребители крайните потребителските стоки, а средният американец и европеец ползва удобства, за които дори „Кралят Слънце“ само преди няколко века е можел единствено да бленува. Следователно прогнозите на Маркс за обедняване на населението в капиталистическите страни не се оправдава. До епохата, в която действително са капиталистически – жизненият стандарт непрекъснато расте и расте до степен, че днес, при пост-капиталиситически условия и въпреки всички държавни намеси в пазарният процес, стандартът на живот в пъти по-висок от частите на света, където пазарната икономика не успяла да пусне здрави корени.
Все пак, както видяхме бизнес-цикълтът си има логично, интегрирано и теоретично обосновано обяснение. Обяснение, което стъпва не само на аргументи, касаещи вродената емоционална нестабилност на пазарните участници или цикличността при космическите явления, а на здрав иконимико-философски фундамент, отнасящ се до живи и действащи хора. Намесата на държавните органи в естествения пазарен процес при образуване лихвените проценти като координатор на икономиката води до трайни и, макар невидими на първо време, драматични последствия за икономическото здраве на системата. Лихвата е информацията за спестения ресурс, който може да се използва в един или друг производствен стадии, а манипулацията му води до свръхинвестиции, свръхпотребление и свръхзадлъжняване – рецепта за крах.
Какво предстои оттук насетне за глобалната икономика?
За жалост, според логическите изводи, до които ни води австрийският прочит на процеса, не ни чака нищо добро. Лихвените нива – най важната цена в цялата икономическа система за решават на централно ниво. Невероятно, но факт: в 21-ви век, в икономиките, наричащи се «пазарни», административно се решава цената на парите, така както от политбюро и недосегаемите вездесъщи плановици са решавали цената на зърното при комунизма …
В статия не случайно давахме пример с ФЕД – те задават тонът на действията на Централните банки из целия свят. Европейската Централна банка, Японската, Китайската, Великобританската, Швейцарската … Всички те днес практикуват рецептата на Кейнс, че могат да се бъркат в свръхсложния механизъм на пазара, като че ли гуверньорите им или екипите от изтъкнати финансови плановици са по-мъдри от естествените пазарни сигнали, координиращи милиони и милиони решения всяка секунда.
Като че ли, смъквайки лихвите до нула, може да се създава реално богатство и да се надмогне фундаменталният логически постулат на икономиката за ограничеността на ресурсите. Нито един финансов плановик, нито едно човешко същество не знае колко трябва е лихвеният процент в икономиката. Това зависи от предлагането и търсенето на финансовия капитал. Тоест от наличие или не на спестявания. Ако някой претендира обратното – или не разбира сложността на процеса, или се смята за надарен със способности на свръхчовек или богопомазан шаман. При всички положения – не бива да му се вярва..
И така, щетите за производствената структура на световната икономика днес вече са значителни и ще трябва да минат десетилетия, преди обратно да се стъпи на здрава и разумна основа. При това, само ако принципите на устойчивата икономическа логика, вземат превес и започнат да се прилагат, дето се казва, от днес. И тук не става въпрос за песимизъм или оптимизъм, а за напълно реални процеси и тяхното рационално третиране. Лихвите по федералните фондове днес са … на нулеви равнища. Така е от 2008 година и ще бъде така поне до 2014г., според изявления на Бернанке. А защо реално вече няма и как да бъдат вдигнати – вече си е тема за нова статия, въпреки че сигурно се сещате …
И още: Фед готви трета порция наливане на ликвидност. Само за 13 седмици след краха на Лемън Брадърс през септември 2008г. балансът на Фед нараства от 900 млрд. до близо 3 трилиона. За 13 седмици, паричното предлагане в САЩ нараства три повече от това, което е било, от създаването на ФЕД преди 90 години до наши дни. Бернанке бил спасил системата, твърдят някои. Остава да добавим : дано само не го е направил като Маестрото, когото всички благославяха за умението да „надхитря пазара”.
Европа не е по-назад. Референтата лихва на Европейската Централна Банка е 0,75%. Балансът й е раздут до пръсване, а политическият натиск ЕЦБ да действа като ФЕД е изключителен. Марио Драги е готов да помпа и помпа пари като че ли това може да промени нещо, освен да отложи неизбежното и да утежните нещата. Мерките са популярни, народите ги приветстват, спекулантите ги очакват с нетърпение, а нобеловите лауреати ги предписват в конски дози.
Такива са реалностите на днешният ден. И отново всичко опира до идеите и разбиранията на хората. Действията ще са тяхното реално продължение. Струва ми се уместно да завършим с един цитат на Айнщайн по повод на безумието: „Да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат …“
П.С: Темата, разбира се, е неизчерпаема. В следващата статия ще разгледаме банкирането с частичен резерв и ролята му в развихрянето на икономическия цикъл.
1 Повече за съвременното търговско банкиране в следващата статия
Кратка библиография:
1. Manias, Panics and Crashes, Charles Kindleberger and Robert Z. Aliber – стр.32, 86, 105..
2. „La crise financière : causes, conséquences, solutions; PASCAL SALIN*, Insitut Constant de Rebeque;
3.”Човешкото действие”, Лудвиг Фон Мизес, изд. „МАК”
4. „Тhe Austrian Theory of the trade cycle and other essays”, compiled by Richard Ebelin Ludwig Von Mises Institute
5. http://www.newyorkfed.org/markets/statistics/dlyrates/fedrate.html
