Една тема, която остава едва ли не в сянката на Гърция, но с далеч по-важно значение за глобалното финансово-икономическо положение с оглед на все по-силната обвързаност на финансовите пазари.
През последните три седмици китайският пазар на акции изживява своя кошмар, а положението е сравнимо с инвестиционна касапница.
От върха си на 12 юни китайският борсов индекс Шанхай Композит до вчера бе изтрил 32% от пазарната си капитализация. Или: 15-ина пъти БВП на Гърция (3.5 трилиона долара).
В отговор на издишащия балон на пазарa на акции (ръстът на Shanghai Composite от 150% за последните 12 месеца с нищо не кореспондира на реалностите за местната и чуждите икономики!?), централната банка смъкна основната лихва на рекордно ниско ниво — до 4.85% и намали задължителните минимални резерви, за да освободи ликвидни наличности на търговските банки и да повиши паричното предлагане, респективно цената на акциите.
Кой създаде балона всъщност?
В отговорът на финансовата криза през 2008г. — от 7.5 % лихвата бе смъкната до 5.3% и държана там няколко години, което спомогна за относително стабилното представяне на китайската икономика, от една страна, но с цената на спекулативно напомпване на куп сектори, което днес ясно се вижда, от друга.
За да поддържа номиналния ръст на БВП и социалния мир, през цялото това време китайска държава помпа инфраструктурни проекти и публични разходи, а търговските банки финансират органите на местното самоуправление с презумпцията, че държавата ще ги спасява при проблем.
Пресъхването на ликвидността на междубанковия пазар през 2013г. също получи подобаващ отговор в този контекст — заливане с ликвидност и смъкване на лихвите от страна на централната банка, а проблемите — свръхзадлъжняването и на частни, и на публични икономически субекти като общини и провинции, финансирали нерентабилни проекти — само се отложи.
Обратно днес
Очевидно е, че в страната има опасен спекулативен балон на фондовия пазар (на облигационния, имотния, сенчестия банков сектор — също), кредитно дирижиран от Централната банка и търговските банки със силно държавно участие.
Ефектите върху банковия сектор и въобще върху разчитаща изключително на евтиния кредит финансова система в страната тепърва ще избуяват.
Целите на интервенциите
Целта на интервенциите на паричните власти днес е: да се възстанови и задържи “ефекта на богатството”, тоест китайците, инвестиращи в акции, да придобият усещане за заможност, да потребяват повече, компенсирайки свиването на инвестициите в страната.
А самото свиване на инвестициите е причинено от т. нар. вторична “дезинфлация” и дори “дефлация” — грешните инвестиции в необитаеми градове-призраци, неадекватно раздута инфраструктура, магистрали до никъде и прочие неефективно похабени производствени фактори водят и до по-голяма инвестиционна несигурност — вътрешна и външна. Отливът от портфейлни инвестиции, който сега виждаме, е само последствието.
И целият този балон — за да постигне Китайска комунистическа партия своя таргет за ръст на БВП…
Отговорът на държавата след срива на фондовия пазар
Инициират се обратни изкупувания, под регулаторен натиск се преструктурират портфейли на държавно контролирани или регулирани играчи (застрахователни компании в Китай, пенсионни фондове в Япония, например) в посока те да увеличат рисковите си експозиции, купувайки повече акции и оттам ръст в цените им.
Спират се предвидени първични публични предлагания и нови емисии на акции (за да се ограничи предлагането, натискащо цените надолу), финансовия регулатор ограничи “късите продажби” — практика, при която инвеститорът печели от спадащите цени, залагайки срещу бума на пазара.
В отговор на паниката инвестиционните посредници формираха пул за 19 млдр. долара, с който да подпомогнат ръстове на цената на акциите.
За пазарната икономика в Китай
Нещо повече: 72% от компаниите на фондовия пазар в Китай бяха спрени от търговия до сряда, за да се избегне сривът на цената им.
Подобна тоталитарна мярка пречи на това търсенето и предлагането да се срещнат на равновесни нива и да лъснат реалните стойности на компаниите, чиито бъдещи парични потоци очевидно са надценени, така както е надценена и настоящата стойност на дяловете им.
Освен това, лъсва и фашизираното сливане на правителството с участващите в пира на финансовите пазари. Спирането на търговията на определени компании от страх да не паднат цените им на практика с нищо не се различава от опита на млекопроизводителите да гарантират по-високи цени от пазарните за стоката си.
Ефектът на неравенството
Отливът от акциите и облигациите означава пренасочване към други активи, докато предвидливо инвестиралите в тях преди това — биха спечелили. Нещо, което намесата на пазара от страната на властите, преустановява.
Подобни мерки са удар и срещу огромния брой китайци, плащащи по-високи цени за стоки и услуги, търсени от богатите китайци, пиещи от пунша на финансовите алхимици. Цените на тези стоки биха били по-ниски и достъпни за всички, ако не беше изкуственото помпане точно на този пазар.
Ето какво създава лошото неравенство, срещу което трябва да се борят противниците на т. нар.”неолиберализъм” — понятие, лишено от съдържание в тотално контролирана от държавата и органите й глобална финансова система.
Поуките
Финансовия плановизъм, който дирижира усещането за богатство, сигурност и просперитет, обърква ценовите сигнали за инвеститорите и подменя фундаментите, предизвиквайки балони, чието пукане води със себе си грозни последици.
Това, което се случва в Китай, е ключов момент и за ФЕД, и за ЕЦБ, които са вманиачени в ефекта на богатството и са готови на всичко само и само да поддържат цените на финансовите активи високи, а кредитът — евтин. Японската централна банка дори стига по-далече — директно изкупува акции, фондове или базирани на тях контракти с новосъздадени парична база, което е и логичното продължение на наглостта.
А поуката е, че резултатите от намесата им на финансовите пазари може да има неприятни и далеч не толкова непредвидими последствия.
Вината за случващото днес в Китай е на Китайската Народна Банка — маша в ръцете на политиците, целящи да заблудят населението, че със създаването на кредит и без реални спестявания, имаш друго освен нестабилен номинален растеж и много инвестиционни грешки. Както и че има ли проблем — заливаш пазара с ликвидност и проблемът изчезва.
Опасността пред финансовия сектор в Китай е голяма, а инвестирането със заемен ресурс (ливъридж) и лошите инвестиции в реалния сектор — тепърва ще разкриват нови и нови заметени под килима огромни инвестиционни боклуци с глобално значение.
