Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Глобални туристически тенденции

Глобални туристически тенденции

Настоящата разработка има за цел да разгледа в общи линии някои от основните тенденции, които определят развитието на туристическия сектор през настоящата година, а по всяка вероятност ще го определят и през следващите години. Тенденциозните промени ще бъдат разгледани в пространствено и времево отношение.

I–ва глобална тенденция – стабилен ръст в броя туристи

Независимо от световната икономическа и финансова криза, природните катаклизми и политическите сътресения в Близкия Изток и Северна Африка, се очаква броят на туристите да продължи да нараства. Гореизброените фактори оказват негативно въздействие върху туристическия сектор. Туристическите пристигания намаляват, респективно и приходите. Налице е добре изразен тренд на намаляване на търсенето. Според официалната статистика на СТО този тренд е краткотраен и не оказва влияние в дългосрочен план. От следващата графика личат няколко спада през изминалата декада – през 2001г.-терористичните атентати в САЩ; 2004г.-цунами в Индийския океан и последвалото наводнение в Индонезия, 2005г. ураганът „Катрина” нанася сериозни поражения върху Мексиканския залив и 2009г.-световната икономическа депресия. Фиг.1. Ако условно изключим тези четири години, през останалия отчетен период туристическите пристигания в света са нараствали. Причината за спадовете можем да търсим в липсата на сигурност, която кара туристите да ограничат пътувания. Няма да се спирам на фактора „сигурност” тъй като подробен анализ бе направен в една от предишните разработки. Ще си позволя само да повторя извода, че сигурността е фактор, но в краткосрочен план и не играе роля в дългосрочен такъв. Специфичното в случая е, че икономическите кризи и природните бедствия имат по-краткотраен ефект, докато терористичните атаки, по-дълготраен … И в двата случая обаче, туристическият сектор успява да преодолее негативните влияния и да отбележи ръст.

Според данни на международната туристическа организация през 2011г. туристическите пътувания са се увеличили с 5 % спрямо предходната 2010 година. Прогнозите са за повишаване на този ръст с незначителни колебания през годините. Ако през 2010г. пътуващите в света са над 1 млрд., през 2020г. се очаква да достигнат 1.6 млрд.

II-ра глобална тенденция - смяна на старите лидери

Вероятно твърдението звучи доста популистки. В момента водещи рецептивни и емитивни пазари са Европа и Америка (в частност Северна)1 т.е. Европа и Северна Америка са регионите от и за които пътуват най-много туристи. Но на „старата” и задъхана от кризата Европа ще и бъде все по-трудно да задържи лидерските си позиции. Европа трябва да изгражда позиции, чрез които да бъде конкурентоспособна на набиращите сила икономики от “BRICS”2. Безспорно Европа притежава изключително ценни туристически ресурси, но те са до голяма степен вече познати на туристите, а туристът търси различното. Именно това дава предимство на малко познати територии, които имат необходимите ресурси да привличат туристи. В края на разработката ще се спрем по-задълбочено на проблема. Европа тенденциозно губи „парчето от пая”. Като се очаква през 2030г. делът и да е 41% в сравнение с 63% през 1980г. Разбира се всяка дългосрочна прогноза крие много рискове. Но по настояще няма причина за различно развитие на процесите. Преструктурирането на световния туристически пазар е неизбежно. Неизбежно, защото както всеки процес в природата, така и туризмът изживява своето развитие. И това е съвсем нормален процес, в който няма нищо необичайно. Ако погледнем на Европа като дестинация, тя определено е в фаза „насищане” от жизнения си цикъл. Периодът, в който показателите са достигнали максимална стойност и започват да намаляват. Но ако Европа губи процент от туристическите пристигания, в кой регион нараства? Кой регион увеличава парчето си от пая. Отговорът е логичен-Азия. Да споменем само Китай, Япония, Тайланд, Филипините, Сингапур, Индонезия с о-в Бали и май няма смисъл от повече уточнения. Процентното съотношение е следното 8% през 1980г., 22% през 2012г. и значителните 30% през 2030г. при 41% за Европа, само 11 пункта разлика!

Ще се увеличи и ролята и на Африка и Латинска Америка като световни туристически региони. Но това нарастване ще бъде с много по – малки темпове в сравнение с азиатския регион. Може би най-непредсказуем регион е Близкият Изток. С ОАЕ, Катар и Кувейт от една страна, Сирия от друга, а и с включените Либия и Египет, кашата става пълна. Ако има епитет, който най-приляга на туризмът в регион, определено е прилагателното „различен”. Не може да се говори еднозначно за туризма в ОАЕ, където всичко се вижда през розови очила и за Сирия, където и дума не може да става за туризъм. Какво казва статистиката в случая-3-6-8 процента, съответно за 1980г.-2010г.-2030г. международни туристически пристигания за регион Близък Изток или незначително увеличаване. На фиг. 2 може да се проследи процентното съотношение за 2011г.

III-та глобална тенденция-навлизане на нови дестинации

Тази тенденция е следствие от втора тенденция. Конкурентоспособността на екзотичните дестинации са дължи на факта, че са непознати, запазили миналото такова каквото е било и туристът е привлечен от факта, че може да види нещо, което никой друг до сега не е виждал. В случая разглеждаме света от гледна точка на лидера Европа и през очите на европееца, защото ако за нас европейците Фиджи е далечна, малко позната и екзотична дестинация, за австралийците е нещо крайно познато. Същото се отнася и за Будапеща ако се разглежда през очите на един латиноамериканец или пък през тези на европееца.

Основна пречка за тези дестинации да не се развият на по-ранен етап е отдалечеността им от големите емитивни пазари (Европа и Северна Америка) резултираща във високите разходи за транспорт. Екзотичните дестинации са скъпи не заради разходите за престой, а заради скъпите самолетни билети. Тези факти определят интересна тенденция-екзотичните дестинации са рекордъор по най - дълъг среден престой на туристите, именно поради по – голямата отдалеченост и приемливите цени на хотелите. В XXIв. когато имаме интернет, социални мрежи, смартфони и т.н. преодоляването на разстоянията е далеч по-лесно и тази тенденция е съвсем закономерна.

При всички случаи това са само някои от основните закономерности в туристическия сектор и далеч не всички. Според проучване на European Travel Monitor се очакват следните изменения: все по-голямо значение ще има културният туризъм, най-вече за Европа; ще се увеличат предпочитанията към морския тип почивка, градските и организирани турове, а туристите предпочитащи селския и зимния туризъм ще намаляват.

Ясно че процесите случващи се в туризма са закономерни. Всяко движение може да има причина и следствие, да се повтаря през определен период от време, да е под влияние на определени фактори и да дава определен резултат. И ако закономерностите в туризма са определени и можем да ги поставим в рамка, и можем да обясним следствието с причината, чрез причинно-следствената връзка, дали е закономерна една причина за пътуване, едно пътуване? Къде, до близка или далечна дестинация, няма значение? Скоро (август 2012) в една от най-посещаваните социални мрежи бе зададен въпросът: „Travel is …?” Отговорите (над 100) бяха много различни, но имаше и такива, които се повтарят, като: любов, откриване, живот, дъх, памет, свобода, магия, желание, надежда, религия, енигма, знание, бягство, страст, кислород, щастие, всичко… Тук вероятно е и твоята причина за пътуване, тук е и моята. Дали е закономерна?! Едва ли.

1 В случая е използвано районирането на СТО според което светът е поделен на 5 големи региона-Европа, Америка, Азия и Пасифика, Африка и Близък Изток. Разликите с природогеографските, икономически, политически и други деления са следните: Израел е към регион „Европа”; регион „Африка” изключва Либия и Египет, които са в границите на регион „Близък Изток”, за сметка на Афганистан, който е причислен към „Азия и Пасифик”.

2 BRICS-Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР.

Print Friendly