В четвъртък — след поредния шизофренен заем от „тройката”, с който Гърция плаща на същата тази „тройка”?! — Европейската Централна Банка (ЕЦБ) преотвори програмата за Спешната ликвидна помощ (ELA) към банките в Гърция.
Целта: да се подсигури ликвидност за гръцките търговски банки в страната, които без подобна финансова инжекция, не биха могли да оцелеят под напора на тегленето на депозити от гръцките граждани и фирми. С новите 900 млн. евро програмата достигна до почти 90 млдр.евро от отварянето си.
ЕLA, ELA
Спешната програмата за ликвидната помощ — ELA — се администрира от националните централни банки, но одобрява от ЕЦБ — а заедно те образуват основният паричен орган на Еврозоната — Евросистемата.
Загубите при евентуален фалит на правителството/гръцката банковата система за ЕLA на хартия се носят именно от Гръцката Централна Банка.
Това значи, че при неблагоприятен сценарий последната би се озовала с негативен капитал и нужда от рекапитализация. Кой трябва да я рекапитализира? Гръцкото правителството, разбирай европейските данъкоплатци. Това е „скрит” държавен дълг на Гърция, който следва да се прибави към вече натрупания от около 310млдр., поне концептуално.
Какво е обезпечението, което гръцките търговски банки предлагат по кредитите от ЕLA— покрити облигации на самите банки, краткосрочен дълг на гръцкото правителство. Тоест при финансов катаклизъм — едно голямо нищо.
Ето защо европейските политици държаха да има сделка — всъщност реалната експозиция на кредиторите е много по-голяма.
ЕЦБ: кредитор от първа, последна и всякаква инстанция
Отбележете, че ЕЦБ няма мандат да предоставя ликвидна подкрепа на „неплатежоспособни търговски банки”, а само на платежоспособни такива — тоест с положителен капитал.
Необслужваните кредити в Гърция, която е 6-та година в рецесия, са над 40%, а капиталовата дупка започва да зейва, което е видимо при 4-те най-големи банкови институции в страната. Банковият капиталов недостиг се оценява между 25–60 млдр. евро.
ЕЦБ: вся и всьо
Да си признаем очевидното. За да говорим за банкова система на Гърция днес, има една-единствена причина: ЕЦБ и изкуственото дишане, на което е поставила банковата система в страната.
Да добавим, че ако гръцките банки купуват краткосрочен дълг на правителството, за да имат обезпечение по ЕLA за “свежата” ликвидност — това си е чисто финансиране на гръцкото правителство.
Балонът при правителствения дълг на Гърция се спука, спука се и имотният, основна вина за който носи и „щедрата” ЕЦБ в периода 2001–2007, когато Гърция се считаше за … „икономическо чудо” (няма майтап!), а евтиният банков кредит финансираше любимата изкупителна жертва на кейнсианците/нео-меркантилисти — търговския дефицит.
ЕЦБ и периферията
За да НЕ говорим за Италия, Испания и Франция, а за маломерната Гърция — единствената причина е ЕЦБ.
Именно ЕЦБ спасява в момента периферните страни — единствената причина днес разходите за финансиране на периферните държави да са на приемливи нива, а не на необслужваемите 7–8% процента по 10-годишните облигации (както преди старта на количествените улеснения), е намесата на ЕЦБ.
Тя — в рамките на количествените улеснения за 1.3 трилиона евро — изкупува правителствените дългови ценни книжа от вторичните пазари, като държи цената им по-висока и доходността им по-ниска, отколкото биха били без нейната намеса.
ЕЦБ е основен кредитор на правителствата и монетаризира дълг, финансирайки държавите в Еврозоната с новосъздадена парична база — колкото и да отказва да го признае.
Гърция: рекапитализирай това
Сега: с новия спасителен пакет, гръцките банки, ще бъдат рекапитализирани, а фалити най-вероятно няма да има.
Ще се приложи прословута директива за възстановяване и преструктиране на банки в ЕС, която звучи като магическа заклинание и се опитва да заличи понятието „несъстоятелност”. Депозантите и кредитори ще станат собственици (bail-in) — договорите и инвестиционните намерения, нямат значение, който е мислел, че има кеш, ще получи акции на кухи кредитни институции. „Фалити”, „депресии” и „банкови паники” са мръсни думи във финансовия „новговор” и трябва да бъдат заличени.
Естественият лимит
Лимитът на подобна политика е една бъдеща висока инфлация, която да се отрази на инфлационната премия за суверенния дълг на Испания, Италия и Португалия. Тук вече обратен път няма и никой не може да върне духа в бутилката.
Дотогава ЕЦБ може да прави какво си иска, да обърква относителните цени на отделните активи всячески и безконтролно — кредитът на доверие сред широката публика засега само расте ли, расте.
Всяко нещо обаче има своя лимит — а стигне ли се дотам следват хиперинфлация, гръцко-кипърски тип банкова криза, но в Европейски мащаб, както и логично бягство от еврото.
Засега това ни изглежда като злонамерена теория на конспирацията — така както през 2007г. изглеждаше абсурдно и смешно, че Гърция може да се окаже прът в колелото на ляво-плановия политически проект, наречен Еврозона…
