„Хартиените пари неизменно се връщат към своята истинска себестойност – нула”, Волтер (1694-1778)*
Несъмнено от 6-ти септември 2011г. досега немалко от сериозните инвеститори в злато изживяха „душевен катарзис”, а изчисляването на нетното им богатство неизбежно е предизвикало я семейна драма, я някой друг бял косъм – в най-добрия случай сериозен дискомфорт. Да припомним, че на тази дата ценният метал достигна рекордните 921долара за унция, след което започна да пада. И така, удряйки дъното от 179 долара през юни тази година или най-ниската стойност от 34 месеца назад. И въпреки, че през август се „съвзе” и добави нови 6.3 % към ръста си спрямо юли до 1400 долара, въпросът, който виси с пълна сила е: има ли балон при златото и ако да - спука ли се той?
Идеята на тази статия е не да се превъзнася златото като инвестиционен актив. Замисълът е по-скоро да се разгледат основните причини инвеститорите да акумулират злато в текущата политико-икономическа обстановка. Накратко, ще бъдат дискутирани причините златото все още да бъде сериозен буфер срещу политическия произвол и инфлационизма, ще бъде разискан и фундаменталният въпрос – инвестиция ли е то, спестяване или просто пари?
Има два вида инвеститори в злато. Да ги наречем „убедени” и „не-убедени”. Едните знаят защо го правят и не проверяват всеки ден цената на златото, измерена в долари или други хартиени пари. Косите им не побеляват (или поне не заради инвестициите им), спят спокойно нощем, смеят се по-често. А другите – това са хора, които не разбират този пазар, купуват злато поради мода, алчност и/или непълна информация. Те са спекуланти в лошия смисъл на тази дума. Спекулират не с неясното бъдеще, като всеки човек, а със собствените си нерви и финансово състояние.
За да осъзнаем защо днес се налага да разбираме същността на златото, трябва първо да разберем икономическата функция на парите. Парите са универсалното и общоприето средство за размяна. В условията на бартер хората са разменяли произведената от тях стока или услуга за произведена от съседа, да кажем. При подобна примитивна бартерна икономика „двойното съвпадение на желанията” и неделимостта на всички блага правят невъзможно производството на прекалено специфични или обемисти, неделими стоки – чисто и просто трудно се намира склонен да разменя за тях контрагент. (Представете си как разменяте трактор за пържени картофи и бира!) С развитието на търговските отношения обаче, по-чисто пазарен път, определени стоки се налагат като най-използваните на пазара. Използвани не просто за лично потребление или производство, а като средство за размяна впоследствие. Всъщност парите са точно това – стока/благо и средство за размяна, притежаващо покупателна способност поради доверието и наличието на минали цени.
Единствена причина, поради която хората поддържат кешови наличности и търсят пари е неизвестното бъдеще и несигурността. Бидейки най-търгуемата стока на пазара, парите са и „най-ликвидни”, тоест най-удачно, лесно и бързо биха могли да посрещнат бъдещите неизвестни нужди и желания. Златото и среброто с времето са се наложили като пари точно по този начин – като най-търсената стока на пазара. Исторически функцията „пари” са изпълнявали миди, черупки, тор и други. Средство за размяна може да бъде всяка друга суровина или стока с индустриално приложение. За последните 5 хиляди години обаче доминация са имали тези два метала, като са се откроили като най-подходящи с оглед на физически си характеристики (рядкост, ковкост, делимост, преносимост, трайност, трудна фалшификация и т.н.). Били са избрани от пазара, тоест от свободните хора.
Само и единствено пазарът може да реши дали златото, а не друга стока, ще изпълнява тази функция и занапред. Днес обаче политическите власти, налагайки със сила законното платежно средство в икономиката, са узурпирали естествения пазарен процес, но затова – по-надолу. Неудобната за правителствата истина е, че единствената причина, поради която днес се съгласяваме някой да плаща за труда ни с хартийки, украсени с лика на президенти или възрожденци, е, че някога до неотдавна тези хартийки са били обезпечени със злато. Реална и индустриална стока, която всеки е можел да получи, явявайки в централната банка. Икономическо благо, което освен паричната си стойност, е имала и индустриална такава. Днес дори е трудно да си го представим.
Социалният експеримент, в който живеем…
В този смисъл малко хора си дават сметка, че живеем в уникален по рода си социално-икономически експеримент. Вече 40 години световната валутна система е напълно откъсната от каквато и да било реална стока или стандарт. След като през 1971г., американският президент Ричард Никсън окончателно прекъсва и без това крехката нишка със златното обезпечение на долара, практически парите стават изцяло политически инструмент. А централните банкери и правителствата са с отвързани ръце и могат да създават хартийки и числа в компютрите си в изобилие. Неограничено.
Не са много сферите, в които човек със здрав разум може да се предовери на правителството. Най-малко пък в полето на парите – универсалното средство за размяна, което опосредява огромна част от всички транзакции, в които с вас влизаме ежедневно. Легалният монопол върху предлагането на пари е непреодолимо изкушение за правителствата и техните наместници – централните банкери, а правото пръв да можеш да създаваш това универсално средство за размяна е най-голямата възможна привилегия и власт. При това при нищожни разходи са производството му.
Както казва банкерът Maйер Ротшилд: „Кажете ми кой владее парите на нацията и не ме интересува кой твори законите”.
Мястото тук недостига, за да разгледаме в детайли процесът, при който правителствата успяват да се измъкнат от това досадно и ограничаващо обстоятелство пред техният паричен монопол – златото. Към ден днешен държавата твърде успешно - чрез университети и медии - внушава на гражданите ненавист към „варварската реликва”, както много от така наречените експерти наричат златото. Като изключим факта, че златото притежава всички свойства и характеристика на „пари”, основното му достойнство е, че връзва ръцете на политиците и политическия произвол. Ни повече, ни по-малко.
Златото било балон? А какво да кажем за хартиените пари…
Историята не казва какво ще се случи в бъдещето, но ни показва какво е възможно да се случи. А логиката на икономическата наука и смислената теория ни помагат да разберем защо. Всички експерименти с хартиени, необезпечени пари са завършвали с крах.
Като се започне от династиите Сонг, Джи и Юан в периода 12-14 век в Китай, британските колонии в Америка(18-ти век), Франция (1716-1720), Северна Америка и „континенталите” (1775-1781г.), френските „асигнати” след Революцията (1790-1803), Великoбритания (1797-1821) и доброволно й връщане към златния стандарт, „грийнбека” от Гражданската война в САЩ и доброволно връщане към златното покритие, Ваймарската хиперинфлация в Германия (1914-1923) и още, и още…
Списъкът е дълъг. Само през 20-ти век - най-враждебният към златото - имаме 29 случая на хиперинфлация и тотална обезценка на паричната единица. България също помни своя болезнен опит в този контекст – икономико-финансов крах и изпаряване на спестяванията на цяло едно поколение, което днес всички политици така искрено жалят.
Какво е златото?
Златото не е инвестиция или „актив-убежище”. Златото е само и единствено пари. Единствените доказали се и издържали теста на времето. Всеки, който купува злато, всъщност купува „пари” с присъщите им функции – най-използваната от пазара стока, с оглед на посрещане на бъдещи нужди. Някой би възразил, че в магазина не можеш да купиш нищо със злато. И това е безспорен факт, (поне засега, макар и не навсякъде), както е факт обаче, че това е така само по силата на правителствена принуда и физическата сила на репресивния държавен апарат. Но златото е злато и в САЩ, и във Виетнам, и навсякъде по света.
Хартийките, от своя страна, неизменно губят стойност във времето. При демокрацията всеки може да избира: дали и на кого да се довери. Дали на правителствените власти, монополизирали предлагането на най-пазарната от всички стоки или на избора на свободните хора, затова какво е най-добро за тях самите. Практически акумулирането на злато е „бюлетина” за пазарните неманипулирани пари…
За състоянието на световната парична, икономическа и финансова система
Нямаше да има нито смисъл, нито основание да си мислим за златото като за „истински пари”, ако всичко в глобалната парична и финансова система беше наред. Ако Федералният резерв в САЩ, Японската, Великобританската и Китайската централни банки не заливаха света с ликвидност. Ако Европейската Централна Банка не беше обещала да купува с нови пари, при това неограничено, дълговете на държави, които просто нямат възможност да си плащат, застрашавайки покупателната сила на еврото.
Долар, Паунд, Франк – едно време това са били просто мерни единици за злато. Днес са само пасив на Централната банка, който може да се създава неограничено и произволно, докато не загуби окончателно стойността си. Пасив, обезпечен с… ? Познайте сами: с дълговите книжа на същите тези банкрутирали държави!
Бомба със закъснител
В отговор на кризата централните банки по света създадоха трилиони. От 800 млдр. долара през 2008г., балансовото число на ФЕД в момента е нараснало на 3,6 трилиона. Тоест, Централна банка на САЩ създава пари от нищото и ги влива във финансовата система, купувайки финансови инструменти, които „складира” в балансите си. Това е начинът, по който ФЕД увеличава паричната база на икономиката. (Виж динамиката на баланса на ФЕД на графиката по-долу)
Тези нови т. нар. „базови пари” (наричани още „държавни”, защото централната банка има пълен контрол над тях), служат за база на банковия кредит. А в днешния свят на банкиране с частични резерви, където търговски банките държат нищожна част от депозитната база в наличност и могат да създават кредит („банкови пари”) от нищото въз основа на базовите пари, вливането им във финансовата система, може да мултиплицира паричното предлагане многократно, предизвиквайки обезценка и срив на долара.
Всичко зависи от това дали търговските банки ще започнат да кредитират, а като се случи „банковите” пари могат да изхвърчат до небесата. Тогава ще е твърде късно, а инфлационният дух ще е напуснал бутилката. В подобна ситуация цената в долари на златото може да достигне хиляди и хиляди, въпросът е по-скоро в „реалната покупателна способност”, която тези пари всъщност ще имат. Засега търговските банки не кредитират и държат една значима част от новите „базови пари” на депозит в централната банка, но всичко зависи от тяхната добра воля и икономическата конюктура.
Истината е, че централните банкери днес са по-самонадеяни от всякога. Те „монетаризират” дълга на правителствата с бесни темпове – просто казано, изкупуват правителствен дълг от финансовата система, срещу който създават съвсем нова парична база. Както казахме, инфлацията на „базовите пари”, върху които централната банка има контрол, е колосална. Потребителската инфлацията в стойността на стоки и услугите е само проявление на увеличената парична маса, симптом. Сигналите за икономическите агенти – потребители и производители - са тотално объркани и това води до финансови балони и погрешни инвестиции.
Правителствената статистика, естествено, нагажда кошниците със стоки и индексите по собствено усмотрение и променя методиката на изчисление така, че да прикрива умело най-нечестния данък (именно, защото е скрит)… Инфлационният. Резките скокове и спадове в паричната стойност на ценния метал, говорят по-зле за хартийките отколкото за златото. Покупателната сила на парите е нестабилна просто защото те са манипулирани безогледно и неограничено.
Огромните амплитуди в стойността на златото, имотите, акциите и въобще на реалните и финансовите активи, измерена в хартийки се дължи само и единствено на факта, че тези хартийки са манипулирани и с тях се злоупотребява безобразно.
Дали централните банкери постигнаха целта си и какво предизвика срива в стойността на златото?
Първо, каква беше целта на Бернанке и компания? Просто казано, да напечата много пари и да залее пазара. Оттам кредита да потече към икономиката и към финансовите пазари. (Няма да коментираме скрития замисъл за спасяването на безумните инвестиционни банки, чиито токсични активи бяха изкупени с операцията, наречена „количествени улеснение” – евфемизъм за печатане на пари).
Стойността и на акциите, и на облигациите, и на имотите – всичко трябваше да изхвърчи. Американците да усетят т. нар. „ефект на богатството” и да започнат да харчат повече и повече. Оттам да скочи търсенето и приходите на компаниите и ето, че кейнсианското колело се завърта.
Успяха ли? И да, и не. На първо време - да, в дългосрочен план – твърдо не. Това, което ФЕД успя да направи е да надуе сриналия се пазар на акции в САЩ – виждаме рекордни стойности и за S&P 500, и за Dow Jones. (Виж тясната корелация между раздуването на баланса на ФЕД и ръста на S&P на графиката по-долу)
Вследствие на 40млдр., вливани всеки месец пък пазарът на имоти живна – същият този пазар, който доведе до кризата 2007-2009г., след като балонизира пак поради евтиният кредит, с който ФЕД заливаше системата. Още 45 млрд. отиват за държавни дългови книжа, където балонът също е надут до пръсване, а покачващите се разходите за финансиране на американското правителството са първите признаци за спукване)
Ето какво всъщност предизвика моментният спад при златото – новосъздадената парична маса и ниските лихви направиха други, кухи активи да изглеждат много по-съблазнителни за инвеститорите. Усещането за „излизането от кризата” повиши апетита за риск и инвестиционния интерес и капиталите се насочиха към акции, облигации, недвижими имоти, деривати, валути и суровини, като петрол например. Психологическият ефект бе постигнат.
Поглед на изток и тенденциите на пазара на злато: глобалната перспектива
Правителственият дълг на Япония вече е 211% спрямо БВП. За справка Гърция фалира при 127% от БВП. Китай, да речем, помпа един от най-големите имотни балони във финансовата история на човечеството, ознаменувани с т.нар. „градове-призраци”. Страните от развиващите се пазари силно усещат ефекта от политика на САЩ. Докато лихвите на Запада са ниски, капиталите се вливат все към високите лихви в развиващите се пазари, водейки до инфлация и ръст на стойността на активите им. Дори само намек за вдигане на лихвите от страна на ФЕД значи отлив на капитали от тези страни, разпродажба и срив на валутите им, банкови кризи и депресии. С една дума: сценариите и тук не са розови.
Междувременно, все по-често централните банки на Русия, Китай и Турция запълват резервите си в злато, а вече смело говорят за бягство от долара и връщане към златен или поне стоков стандарт. Китай засилено купува злато, а суверенните фондове на Поднебесната Империя направо придобиват цели златодобивни компании. Това не е случайно и „просветеният” инвеститор в злато следва да е запознат с тази динамика. От друга страна, стандартът на живот и покупателната сила на парите падат постоянно и това се усеща не само в развития свят, но и в Азия, и Близкият изток – една от основните причини както за арабската пролет, така и за случващото се в момента в региона.
Заключение
Светът се намира в условията на един безобразен експеримент на необезпечени, манипулирани, политизирани, хартиени „пари”. Състоянието на световната финансово-икономическа система е плачевно, а структурните дисбаланси през годините са колосални. Централните банки дирижират кредитна експанзия, а когато кулата от карти рухне – те наливат още и още, замитайки проблемите под килима и отлагайки очистителния период.
Световната парична система несъмнено има нужда от реформа. А златото следва да бъде неин основен стълб, не просто най-възможният, но може би и най-вероятният вариант. За финал, златото е само и единствено пари, наложили се по естествен път вследствие на избора на пазара и свободните хора. Няма смисъл да се гледа неговата цена в правителствени хартийки. Златото не е инвестиция и не генерира доход. Нито е финансов инструмент, тоест пасив за някой друг. Което всъщност е и най-голямото му достойнство в тези турболентни финансови времена.
В крайна сметка нещата опират до това на кого да вярваме – на политиците, които никога не биха отстъпили монопола си върху предлагане на универсалното средство за размяна? На техните лакеи, централните банкери, които дори не разбраха, че са причинили кризата? Или на пазара, където свободните хора се срещат и разменят мирно в опит да постигнат стремежите, целите и потенциала си? Все въпроси, на които всеки сам трябва да си отговори…
