Икономическа среда, политики и предизвикателства пред правенето на бизнес в България (Първа част)

Анализът по темата, направен в рамките на цикъл от три тематично свързани и допълващи се статии, си поставя за цел да разгледа основните тенденции в микро и макроикономическото развитие на бизнес-средата, включително на факторите, оказващи най-голямо влияние върху тенденциите в контекста на приоритетите на страната за рязко подобряване на бизнес средата, намирането на нови двигатели на растежа и създаването на работещи институции.  Използваната методология, която се базира на тристепенен  дедуктивен метод – преглед на общата картина, ефективност и ефикасност на прилаганите политики и препоръки за бъдещи действия по конкретни направления, включва анализ на данни от национални и международни статистически и информационни източници – НСИ, Евростат, Световна банка, Глобален икономически форум, Международен валутен фонд, ОИСР (и др., съгласно приложение №1) и препратки към Националната програма за развитие „България 2020” и Националната програма за реформи.

Критичен анализ на състоянието/Анализ на критичното състояние

1. Съпоставка на силните и слаби страни на българската икономика, възможностите и заплахите, съгласно SWOT анализ на българската икономика, съпътстващ Националната програма за развитие „България 2020”

а.) Анализ на силните страни: Стабилната макроикономическа среда, ниските преки данъци, цялостната устойчива и предсказуема фискална политика и др. силни страни на българската икономика в сфери като инфраструктурната свързаност, съществуването на природни дадености за развитие на туризъм и селско стопанство се оказват недостатъчни за преодоляване на икономическите слабости. Показателен е примерът с представянето на селското стопанство под неговите възможности и липсата на добре структурирана връзка между този сектор на икономиката и една добре изградена лека преработвателна промишленост, добавяща стойност, включ. чрез експорт на преработената продукция. За онагледяване на ситуацията могат да бъдат използвани данните¹, изнесени от Българската стопанска камара, които показват България като страна-крупен износител на слънчогледово семе, но същевременно с това и страна-вносител на слънчогледово олио от съседни държави (Турция и Гърция). Липсата на свързаност между секторите на икономиката и етапите на добавяне на икономическа стойност - от производство през преработка и експорт, може да се коригира в новия програмен период (2014-2020) чрез създаването на т.нар. „мултифондове” или чрез предоставянето на възможности за кандидатстване за финансиране посредством консолидирани проекти, обединяващи мерки по няколко различни програми. По този начин допълнително ще се постигне синергичен ефект между отделните, но допълващи се мерки². В случай, че индустриалните клъстъри са допустим бенефициент за финансиране чрез интегрирани проекти по подобие на българските общини, ще се създаде възможност за подпомагане с европейски средства на българския бизнес по цялата му верига на добавена стойност. Добър пример от европейската практика е проектът „Творчески клъстери” (Обидос, Португария)³.  Основната цел на проекта, който е финансиран от ЕФРР, е насърчаване на предприемачеството, но интегрираният подход създава важни вторични ефекти, например за икономиката на знанието или обновяването на градската среда⁴. Създаването на галерии, тематични ресторанти и специализирани училища и организирането на работни семинари или панаири вървят ръка за ръка с нови тенденции в сектори като туризъм, кулинарство, земеделие и мебелно производство, които по традиция са част от местната икономика.

В България, в настоящата ситуация обаче, предпоставките за икономическо развитие, с които страната разполага, определено не успяват да реализират потенциала си, дори напротив. Така например, съществуването на природни дадености за развитие на селско стопанство и съпътстващото ги по-високо развитие на аграрния сектор в онези региони, в които тези дадености са по-силно изразени, води до негативен за местната икономика резултат. По данни от изследването „Регионални профили”⁵  областите с дял на аграрния сектор в местната икономика, над средния за страната, се представят по-зле в икономически план. Това говори за необходимост от поставяне на ударение при определянето на силните за българската икономика страни – от механично изброяване на конкретни дадености към измерване и оценка на техния коефициент на полезно действие – въпрос на ефективно публично управление на ресурсите, с които разполагаме.

б.) Анализ на слабите страни: Високата безработица⁶, ниските доходи, ниските нива на производителност на труда и ресурсна ефективност на предприятията, към които се добавят и редица  неблагоприятните демографски тенденции и др. значими социални проблеми, определено имат еднопосочно и недвусмислено спрямо икономическата среда въздействие. Това сочи анализ на ръста на икономиката за 2012 г.⁷, който при размер от 0,8%⁸ (в сравнение с 8% за 2011г.) индикира чувствително забавяне в темповете на растеж. Въпреки декларираните активни, но безкрайно неефективни мерки на служебното правителство на пазара на труда, трендовете за 2013 и 2014⁹, по данни  от доклада за икономическата среда на Европейската комисия от януари 2013г., показват нисък потенциал за растеж на заетостта (-0,2% за 2013 спрямо +0,6% за 2014) като една от проблемните слаби страни на икономиката ни. Предполагаемо около десет години ще отнеме на българската икономика да възстанови нивото на безработица до пред-кризисното от 5,6% при средно 2% ръст на БВП годишно (по данни на ОИСР). Що се отнася до проблема с доходите на заетите, създаващ явлението „работещи бедни”, ниските доходи са изтъкнати като безспорно най-значимият проблем в рамките на изследване на икономическите нагласи на българските граждани, проведено през м.май 2012г. от Институт „Отворено общество”. 66% от анкетираните поставят доходите си на челно място  в негативната класация, следвани от безработицата, високите цени, слабата икономика. Интересна е корелацията между доходите, заетостта и  трета слаба страна на икономиката – производителността на труда. В следствие на кризата, довела до сериозни съкращения и реорганизация на работния процес, в България се бележи тренд на повишаване на производителността на труда¹⁰ (за 2010г. ръстът в страната е двойно по-голям в сравнение със средния за ЕС-27), но въпреки това към края на 2010г. тя бе на нива от едва около 41.8% от средните за ЕС (по данни на БАН от Анализ на макроикономическата политика¹¹). Очевидно е, че (особено в държавния сектор на икономиката) оптимизирането на този показател преминава през влошаване на количествените показатели за заетост в краткосрочен план, но може да доведе до положителен ефект в средносрочен чрез повишаване на доходите, респективно потреблението, цялостната икономическа активност и създаването на нови работни места.

в.) Анализ на възможностите: Възможностите за ефективно усвояване на европейските фондове от страна на бизнеса (по данни¹² от ИАНМСП едва 6% от българските МСП ползват средства от европейските фондове и програми, въпреки че 1/4 от тях твърдят, че са наясно с възможностите за финансиране); използването на електронните услуги (България е на непрестижното 60-о място в индекса за готовност за е-правителство на ООН от 2012г.); привличането на преки чуждестранни инвестиции (по данни на БНБ преките инвестиции в страната за януари – декември 2012 г. възлизат на 1398.0 млн. евро (3.5% от БВП), при 1746.3 млн. евро (4.5% от БВП) за януари – декември 2011 г.), както и специализацията във високо-технологични сектори, все още се развиват под своя потенциал. В това отношение е особено важно да се спомене ролята на прилагането на ефективни и ефикасни политики за подобряване средата за правене на бизнес в България (включващи мерки в сферата на публично-частните и междуфирмени отношения), с фокус върху гръбнака на икономически растеж – малките и средни предприятия, чието състояние и поведението им като икономически агенти в голяма степен оформя бизнес-климата (макар, че това поведение е производно на други по-базисни фактори, които ще бъдат разгледани) и представлява важна предпоставка за привличането на чуждестранни инвестиции.

г.) Анализ на рисковете: Ако може да бъде дадено единно определение за рисковете пред българската икономика, то това определение би било - реализиращи се. Реализиращ се е рискът от забавянето на икономическото развитие на страната в резултат от неблагоприятната международна конюнктура; от затруднената реализация на трудовия пазар на излизащите от образователната система (по данни на БСК от 14% през 2008 г., младежката безработица достига 28,5 % в края на 2012 г.); от задълбочаването на междурегионалните различия¹³ други заплахи пред осъществяването на визията, целите и приоритетите по националната програма за развитие „България 2020”, свързани с подобряването на бизнес-средата в България. Говорейки за цели и приоритети, включваме всички онези, които са от значение за бизнес организациите, но са извън техния контрол във връзка с ограничените възможности на частния сектор да влияе върху основните политически, макроикономически и социални фактори, базисни за развитието на бизнес-средата. Така например, разглеждайки риска, съпътстващ нивата на показателите на социалния фактор, близо 46,2% е населението на България в риск от бедност, социално изключване и материални лишения (данни от изследване на EU-SILC, 2009) – това е и най-високият  дял сред останалите страни-членки на ЕС. Подобни показатели определено не са добра база от която да се тръгне по пътя на реализиране на възможностите пред националната икономика и смекчаване на заплахите в средносрочен и дългосрочен план.

2. Актуални позиции и възприятия на бизнеса за бизнес-средата в България

Мнението на бизнеса е от значение за обективното описание на бизнес-средата¹⁴ страната, тъй като въпреки субективното му начало, психологическите предпоставки на база действащата бизнес практика и сблъскването с ежедневните бизнес проблеми оказват огромно влияние върху развитието на икономическата среда – от оформяне на нагласи за бъдещи инвестиции, реинвестиции и разкриване на нови работни места, до оценка и измерване на въздействието на водените от държавата икономически политики.

Според изследване на БСК от 2012г., проведено сред 500 мениджъри, 75% от представителите на българския бизнес твърдят, че икономиката се е влошила през 2012г., 21% смятат, че е останала непроменена, а едва 2% са на мнение, че има подобрение. От БСК посочват като основни проблеми пред конкурентоспособността: износът на добавена стойност и закриване на наукоемки дейности; намесата на държавата като субект на пазара; непредсказуема нормативна среда и мудна съдебна система; липсата на електронно правителство; отсъствието на либерализация в енергетиката; свръхрегулация и високи административни тежести; ниската ефективност на публичните разходи; недоизградената инфраструктура (второ- и третокласната пътна мрежа); липсата на квалифицирана работна ръка и криза в образователната система.

Основните проблеми, които формулират повече от 100 водещи мениджъри, анкетирани от Центъра за икономическо развитие (партньор на The World Economic Forum при реализацията на проекта The Global Competitiveness Report) са корупцията, недостатъчно ефективната държавна администрация, ниското качество на инфраструктурата, затрудненият достъп до финансиране, ниското качество и недостатъчна квалификация на работната сила.

Изводите се повтарят и от изследването на Института за пазарна икономика „Регионални профили” (2012), където корупцията в България е изтъкната като основен проблем, който върви ръка за ръка със слабата администрация (направено е заключение, че областите, където има относително високи възприятия за корупция, са и местата, в които бизнесът оценява работата на администрацията най-ниско).

В изследването на ИПИ е направен и изводът, че бизнесът не е особено критичен към нерегламентираните плащания. Същевременно с това в свой доклад¹⁵ от 2011г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) изостря вниманието на българските власти върху този проблем и призовава за действия, което говори за необходимост от  широка борба с тези практики чрез:

а.) твърди мерки - Възможно е въвеждането на задължителни минимални стандарти за е-община, което да допринесе за намаляването на възможностите за нерегламентирани отношения между бизнес и администрация и обвързването на изпълнението на тези мерки с определени плащания от държавния бюджет. Към момента са в твърде ограничен размер съществуващите нормативни изисквания в това отношение. Преобладават препоръките. Добър пример за следване е предвидената административнонаказателна санкция за общини и други първостепенни разпоредители с бюджет при неизпълнение на задължение за публикуване на бюджетна информация или на документи на интернет страница, като задължението произтича от новия Закон за публичните финанси (мярката влиза в сила от началото на 2014г.). Необходимостта от въвеждането на минимални стандарти се потвърждава и от друг елемент на изследването на ИПИ, който посочва, че електронните услуги, предоставяни от местните власти, се ползват от твърде ограничен брой представители на бизнеса. Погрешно е да се прави заключението, че проблемът с ограничената ползваемост е в бизнеса. България е първенец сред държавите от ЕС по електронно преброяване (42% от преброените български граждани през февруари 2011 са направили това по интернет), което говори за изградена култура и готовност у гражданите за онлайн комуникация с администрацията при подходящи условия за целта. Този извод се потвърждава и от ООН. „Човешкият капитал” – технологичната грамотност на населението, е най-добре представящият се от трите съставни компонента на индекса за готовност за е-правителство на ООН, при най-слабо представяне на България в компонент „Състояние на е-услугите” (под 10% от над 700 адм. услуги са достъпни онлайн).

б.) меки мерки - В борбата с нерегламентираните финансови практики в публичния и частния сектор са необходими са и т.нар. „меки мерки”. Работеща идея в това отношение е създаването на национална широкомащабна програма за развитие на финансова грамотност сред бизнеса и гражданското общество. Като пример за тази необходимост могат да послужат данните от доклада за световната конкурентоспособност на института IMD, според който България (на 54-то място от общо 59 изследвани икономики), се нарежда на най-лоши позиции по квалификация на бизнеса и мениджърски умения (уменията за вземане на финансови решения играят значима роля сред останалите). В това отношение финансовата грамотност е важен стълб, който следва да бъде развит в рамките на цялостния компетентностен модел на мениджмънта за постигането на качествено подобрение на бизнес-средата.

Във връзка с по-горе повдигнатия въпрос с разплащанията, следва да се направи допълнението, че проблем  за бизнеса съществува както при нерегламентираните, така и дори при осъществяването на регламентирани плащания със задължителен характер. Все още редица администрации – сред по-малките общини (но и в КАТ, Агенция по вписванията и др. в системата на централната държавна администрация) не са въвели възможност за плащане на таксите и глобите за гражданите и бизнеса посредством ПОС-терминал, въпреки изискванията, заложени в Закона за ограничаване на плащанията в брой. В тази връзка може да се обмисли и въведе императивно задължение за прилагането на подобен модел в администрациите – нещо, което за момента не съществува. Това не е единствената публична сфера, в която прилагането на нормите, заложени в определен нормативен акт, от страна на публичната власт е с изцяло пожелателен, а на практика - спорадичен и несистемен характер.

Укриването на доходи е друг също широко разпространен в България проблем в частния сектор, местните общности и националната икономика, нетърпимостта към който би следвало да се развива, включително чрез подобни на споменатите по-горе целенасочени държавни мерки, а измеренията му – да бъдат овладяни и ограничени. По данни от доклад на изследователския институт Глобал Файненшъл Интегрити от декември 2012г., обхващащ наблюдение върху развиващи се страни за периода 2001-2010г.,  средно по 1.585 милиарда долара незаконни средства годишно са напускали България.

В заключение, възприятията на бизнеса относно необходимите реформи включват също така повече инвестиции за образование¹⁶, наука и иновации и „по-малко държава в икономиката”¹⁷.

За това как тези инвестиции могат да се случат без да си противоречат с принципа за „малката държава”, ще споменем във втората и третата част на анализа.