Произход, метод и принципи
След финансовата криза 2007–2009г. в полезрението на световната икономическа общност влезе австрийската икономическа школа.
От една страна, тя доби кредит на доверие в успешното тълкувание и предсказанието на кризата, стана актуална и интересна с аналитичната си мaтрица. От друга страна, бе обвинена в догматичност, а нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман непрестанно влиза в полемика с нейни представители. Причината: отказът й да прилага методите на точните науки, като физиката, към социалните науки, като икономиката, например.
Подход, който неизбежно я противопоставя в някакъв смисъл на преобладаващата мода в мейнстрийм академичните среди през последните 6–7 десетилетия — а именно опитът да се измерва, тества, моделира човешкото поведение и икономическият процес.
Тук накратко ще се опитаме да щрихираме основните й принципи — поне на последователите на Лудвиг фон Мизес, — позиционирайки я в света на икономическите идеи.
Малко предистория
„Австрийска школа” е саркастичното наименование, което в края на 19-ти век „Немската историческа школа” дава на последователите на Карл Менгер — преобладаващо австро-унгарци, работещи и развиващи идеите си във Виена, интелектуалният център на Европа по това време.
Кой е Карл Менгер?
Менгер е бащата на т. нар. „Революция на пределната полезност” и основоположник на интелектуалната традиция, превърнала се впоследствие в „австрийската икономическа школа”. В своята книга „Принципи на икономиката”, 1871г., той решава „парадокса на стойността”, който препъва класическите икономисти до този момент. Как и защо диамантът е по-скъп от водата при положение, че тя е по-„полезна” и важна за човека и живота му?
Менгер отговаря: хората никога не избират въз основа на ползата от цял клас блага, а само на отделни, дискреционни единици от него. Колкото по-oскъдно е дадено благо (ако е считано за такова) — толкова е по-ценно. Конкретните единици диаманти са много по-оскъдни от водата — следователно цената им е по-висока, изразявайки индивидуалните скали на предпочитанията на играчите чрез цените.
Обратно, в пустинята, където водата може да е крайно оскъдна — цената й в диаманти може да се окаже стратосферна. С една дума — стойността е субективна и зависи от предпочитанията на потребителя, а не както са считали до този момент класическите икономисти — от трудът, въплътен в производството на стоката. Теория по-късно припозната от Карл Маркс, като „трудова теория на стойността”.
Дебатът за метода: Methodenstreit
Освен този повратен момент в историята на икономическите идеи, Менгер и учениците му повеждат интелектуален спор с „Немската историческа школа” в икономиката, представлявана от Густав фон Шмолер, а спорът е за природата на икономическите закони.
Последовател на реалистичното отношение към действителността на Аристотел, Менгер счита, че съществуват универсални икономически закони, независещи от време и място, а икономическите явления имат реални причина и следствие — основани на субективните оценки на икономическите агенти.
В контраст на това, Немската историческа школа отрича наличието на такива закони. Според нея, всичко е въпрос на конкретна ситуация и политическа целесъобразност, различна навсякъде и винаги — теза, удобна на политическа власт на династията на Хохенцолерите в Прусия по онова време, чиято произволна преценка, практическа се оказва неограничена от икономически постулати.
Дебатът временно е спечелен от „австрийците”, а немската историческа школа практически изчезва. По-късно, от ‘20-те години на 20-ти век, идеите на емпиризма ще вземат превес, а „австрийците” ще бъдат заглушени, но за това — след малко.
Лудвиг фон Мизес и началото
Мизес е доайен на австрийската школа, ученик на Менгер. Прочитането на „Принципите на икономиката” разпалва интереса му към икономическата наука. Започва като „технически” икономист, като трудовете му в полето на теория на парите и кредита, както и дълбочината на критиката му към икономическата невъзможност на социализма му носят европейско признание.
До 20-те години на миналия век Мизес смята, че всички достижения на „австрийците” са абсорбирани от мейнстрийм науката и такава школа няма. С времето обаче подемът и пълната доминация на емпиристите и логическите позитивисти, които третират икономиката по подобие на физиката и естествените науки, откроява и засилва различието и спецификата на „австрийската” икономическа школа.
Рационализъм срещу емпиризъм: отворен дебат и до днес
За да разберем подхода на Мизес, трябва да погледнем към един важен и продължаващ до днес философски дебат, в който самият той се позиционира, а оттам и методът на австрийската школа, респективно заключенията й. Става дума за дебата за природата на знанието или т. нар. „епистемология”.
От едната страна са емпириците, които считат всяко научно вярно твърдение само и единствено за продукт на хипотезата и теста й в реалността по подобие на приложната физика. Престижът, научността и успехите на точните науки се дължат на методите им, смятат емпириците. Всяко априорно твърдение е просто тафталогия — повторение или дефиниция; начин, по който се ползва езикът ни, без обаче това да носи ново знание. „Ергенът не е женен” — е пример за такова твърдение. Казано на по-философски език: априорните твърдения са „аналитични” — тоест не носят знание. Единствените, носещи знание твърдения са апостериори „синтетичните” — тоест тестваните твърдения.
От другата страна стоят рационалистите. Те защитават тезата, че може да има „априорно” и изначално верни твърдения за действителността, валидирани от логиката. Икономически пример за такова твърдение е: априори, за да се случи доброволна размяна и двете страни следва да съгласни и да ценят продуктите си различно — иначе не биха разменяли. Или: разделението и специализацията на труда винаги и навсякъде е по-ефективно и продуктивно от самозадоволяването или както е известен този феномен — закон за „сравнителното предимство” или „асоциацията”. И още: “А” не може да е “А” и “не-А” едновременно - един от основните постулати на логиката.
Рационалистите считат, че ново, важно и универсално знание и твърдение за действителността е налично и може да бъде достигнато на база логика — априорно и чрез дедукция. Застават зад наличието на т.нар. „априорни синтетични” твърдения.
Целта на Мизес
Мизес е рационалист в този смисъл. От ’30-те години на миналия век натам, той ще има една основна цел: да постави икономическото дирене и метода на науката икономика на здрава епистемологична основа. Той прави това с интелектуална скромност, твърдейки че всъщност добрата икономическа наука винаги е била такава, а той само го „напомня” на колегите си. Още от Ришар дьо Кантийон през 18-ти век, през Жан Баптист Сей, Насо Сеньор, та до бащата на Джон Мейнард Кейнс — Невил, преподавател по икономика в Оксфорд ,— философите на икономиката са писали и говорили, че икономиката се позиционира в полето на рационализма, априоризма и логиката.
Истината е, че Мизес всъщност изгражда цяла научна система. А ако се приеме неговото разбиране за метода, това би значило сериозна промяна на идейно ниво, докато куп правителства биха били дискредитирани в политиките си.
Метод: праксеология
Мизес разработва идеята, че икономиката е най-развитият клон на науката за логиката на човешкото действие, наречена „праксеология” (praxeology).
На базата на необоримата аксиома, че човекът действа с цел и средства за постигане на определени цели и емпиричното наблюдение, че трудът има алтернативна цена — свободното време, — Мизес изгражда дедуктивна, логически свързана система. Аксиомата за човешкото действие с цел и средства е необорима — опитаме ли се да я оборим, влизаме в логическо противоречие, защото имаме цел и използваме средства, за да я постигнем.
Грешка винаги може да настъпи, пише Мизес, но тя не е в подхода, а в аргументативното развитие на веригата от логически твърдения. Икономическите закони, изведени по този начин, са качествените и никога количествени, те са универсални и не зависят от време и място.
Пример: законът за намаляващата пределна полезност, който гласи, че с всяка следваща единица от дадена еднородна стока, полезността й намалява.
Ако имате една риза, ще я използвате за най-важната си нужда (да я облечете, например), втората риза, която намерите – може би ще подарите и така нататък (което е илюстрирано с низходяща крива на търсенето на диаграмата на предлагане и търсене). Всяка следваща единица от това благо ще отива за по-малко важна нужда в скалата ви на предпочитания. Самият акт на действие, а не ценностните ви твърдения, всъщност демонстрират коя е реалната ви скала на предпочитания.
Експерименти и статистика
Както няма смисъл в реалността да мерите всеки правоъгълен триългълник, за да проверите Питагоровата теорема, така няма смисъл да опитвате дали социализма работи, или не: ако няма пазар на средствата производство — земя, труд, капитал, които са държавна собственост - дори да има пазар на крайните потребителски стоки и услуги, то априорно счетоводството е невъзможно. А неизбежният ефект: производствен хаос, свръхпроизводство или недостиг, дезинтеграция на икономическата система.
Затова и Мизес пише, че икономистът се нуждае само от молив и лист хартия, за да развива теорията и науката си.
Той не отхвърля ползата от статистика и емпирични данни и заедно с Хайек съосновават център за изследване на икономическия цикъл във Виена. Но тези данни само илюстрират процеса, а не мога да донесат ново знание за икономическите явления или закон. Те са част, така да се каже, от стопанската история.
Природата на икономическите закони
Икономическите закони не подлежат на тестване. Ако увеличите паричното предлагане, то цените може и да не скочат, но те със сигурност ще са по-високи, отколкото, ако не бяхте го увеличили. Или просто хората, ще са увеличили кешовите си баланси, без да е станала видима инфлацията при потребителските цени.
Законът за предлагане и търсенето (в случая на пари) си остава верен. Той е достигнат чрез мисловен експеримент, тъй като социалните науки не ползват контролирани експерименти и контролирани променливи, случващите се в лаборатория. Наличието на сложна реалност и множество фактори, причини и следствия, не променят валидността на закона за предлагането и търсенето — конкретно ефектът от увеличеното предлагане на пари при равни други условия.
Равните други условия са нужни за мисловния експеримент, извършван от икономиста. Чрез това допускане той може мислено да изолира определени явления, достигайки до верни теоретични заключения. Това, счита Мизес, е валидният подход за икономиката.
Кой е важният: човекът
Ако за точните науки траекторията и параболата на хвърления камък могат да бъде математизирани и графично представени, експериментът контролиран с изолиране на променливите, а законът, извлечен от наблюдението притежава количествени измерения — то за човешкото действие това не важи.
За разлика от камъка човекът им воля, цел, преценка, вкус, научава нови неща, прави ценностни съждения. В една и съща ситуация действа и реагира различно по различно време.
Законите, касаещи социалните науки, в този смисъл могат да са само качествени, никога количествени. Голяма част от съвременните икономисти третират човека като планета, атом или камък и се оплакват, че има твърде много променливи, което пречи на прогнозите им за бъдещите ефекти от дадени действия. Днес голяма част от тях правят модели, базират на тях хипотези, тестват ги в реалността в опит да добият знание за нея.
Мизес отговаря на това с думите, че не просто има твърде много променливи в социалния свят. А истината е, че няма никакви константи. И че икономиката изследва реалните хора, цени, явления, породени от субективния избор и реално действие, причини и последствия.
Методологически индивидуализъм и субективизъм
„Австрйците” са методологически индивидуалисти: за тях отправна точка на анализ е действащият с цел и средства индивид. В научен, а не политически смисъл, т.е. като аналитичен подход.
Не САЩ атакува Афганистан, а президентът на САЩ, заедно с генералите и пилотите. Всякакви общности стават несъществуващи без индивидите, които им придават смисъл.
Този подход е напълно различен от съвременния холистичен, агрегиран, макро подход на Кейнс, например, при който се търси повишаване на „съвкупното търсене”, независимо на какво — дали на нужни стоки и услуги, с правилно използване оскъдните производствени фактори; или чрез пилеенето им, създаването на спекулативни балони и правителствен популизъм, заравяне и разравяне на бутилки с пари…
Значение за какво се използват оскъдните производствени фактори — едва ли не няма.
Австрийската школа се занимава с всички макро проблеми — бизнес-цикъл, инфлация, безработица, депресии, — но използва друга стартова точка за анализ, интересува се не просто от съвкупните макропроменливи, а от причините за тях, от промените в относителните цени между отделните стоки, а не в ценовите равнища съвкупно.
Австрийците са и методологически субективисти — субективните оценки на играчите са причина за наличието на цени, а една стока е икономическо благо само, ако субективно някой я счита за такова, намирайки я за полезна. Ефектите, разбира се, от тези избори са си напълно реални.
Сок от моркови на небостъргач в Манхатън има различни цена от същия сок в квартално кафе — икономически това са различни стоки, независимо от техните химически и физически сходства.
Защо Мизес нарича труда на живота си „Човешкото действие”?
Ако хвърлим цигара пред прозореца на колата си, знанието за процеса на падането й можем да извлечем от наблюдението на явлението. Ние не знаем нищо за цигарата — дали има план или цел, няма ли, просто наблюдаваме, описваме, правим хипотези и ги тестваме.
Докато при действащия човек, икономистът познава природата на субекта и знае, че действието е целеви акт. Когато не е просто рефлекс от удар, например, (австрийците правят това разграничение), действието априорно цели да промени сегашното състояние към по-добро през погледа на актьора. В по-широк смисъл човекът за Мизес е „рационален” — защото използва разума си за постигане на целта си, независимо дали технически това е най-ефективният и успешният начин, погледнато отстрани. Дори самоубиецът скача от мост, а не от легло — категориите на човешкото действие за цел и средства са неизменно валидни.
Тази представа за рационалността е различна от „класическия” модел на homo economicus, при който играчът постоянно цели да максимизира печалбата си в парични знаци. Класическите икономисти не са били методологически индивидуалисти, поради което не са развили универсална теория за човешкото действие, цените и прочие. Единственият начин да разсъждават за икономиката е бил да изолират дейностите, при които, според тях, се проявява рационалното — а именно парите, търговията, богатството.
Истината обаче е, че логиката на човешкото действие е приложима към всяко човешкото действие и е ясно, че хората не избират само въз основа на по-добри парични условия — приятелство, предубеждение, вкусове, всичко може да бъде мотив.
Науката икономика за Мизес е клон на логиката, така както са математиката или геометрията. Тя е и най-развитият дял от праксеологията — науката за логиката на човешкото действие, затова и той дава такова име на основната си книга — трактата по икономика “Човешкото действие”.
Финал
Австрийската школа е научна традиция, оцеляла до днес и представяща друг поглед върху анализа на икономическия процес. Тя не е еднородна, има сериозни вътрешни спорове и се развива благодарение на хиляди млади икономисти и философи по цял свят, работещи в парадигмите на Мизес, Хайек, Ротбард и други.
Чрез пракселогичния си метод, тя се опитва да отговори на големите икономически залози пред днешния ден — причините за кризите, състояние на банковите системи, лихвата, ефектите от инфлация/дефлация, финансовите балони.
Позиционирала се в полето на априоризма и реализма (последователите на Мизес), почиваща върху логически вярна дедуктивна верига, австрийската школа се откроява от преобладаващия в наши дни в академичните среди емпиризъм, явявайки се едва ли не „маргинална” на академичната общност.
Опитът да се подражава на физиката в полето на социалните науки, както пише Нобеловия лауреат по икономика Хайек, може да се нарече претенция за знание и за научност и въпреки че обективно е трудно защитим, доминира напълно полето на икономическото образование.
Нещо, което с оглед на непрестанните финансови кризи и в името на здравия разум, априорно следва да се промени.
