Един приятел ми показа видеото, което виждате малко по-долу в статията. Накара ме да се замисля за всички провали, които съм имала през живота си. Започнах да се провалям, когато бях още дете. Спомням си как се провалих, като се опитвах да се науча да карам колело - качих се на него, започнах да въртя педалите, подкарах го за секунди, наляво-надясно и бях на земята след по-малко от минута.
Окуражена от „леко“ подигравателния смях на брат ми, който с гордост седеше стабилно на своето колело, аз станах и се качих отново! И паднах отново. И си казах, че не мога да се справя, тогава ми изглеждаше прекалено трудно, а толкова по-лесно беше да се откажа. „Трябва да паднеш поне още 10 пъти преди да се научиш да караш.“, каза баща ми. И се качих на колелото.
Video:
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=RmTxr7OsPj0
Звучи ли ти познато? Така си и мислех…
Та какво всъщност е провалът?
Известни са ни множество истории, в които хората са се проваляли не веднъж преди да успеят. Но също толкова известен на всички ни е и факторът СТРАХ. Дали наистина осъзнаваме какво точно е той?
Страхът е тази емоция, която ни спира да рискуваме, тази емоция, която ни подтиква към отлагане и съмнение в нашите действия и възможности, дори и когато знаем какво би трябвало да направим и на какво сме способни. Страхът от провала е това, което най-често ни спира да се захванем с дадено начинание. Човешка черта е преди да предприемем някакви действия първо да премислим какъв би бил негативния резултат от тях. „Ами, ако не се справя?“ е първата мисъл в главата ни. „Ами, ако успея?“ идва след това, че понякога дори забравяме за тази възможност. Някои хора в своя защита наричат това реалистично мислене и смятат, че това е повече от нормално, даже доста умно е да предвидиш и двата варианта. Но да си призная на мен това ми звучи по-скоро като оправдание, защото понякога негативният (евентуален) резултат изглежда толкова страшен и болезнен, че по-логично е да се откажем преди да сме дали шанс на нашата идея да стане реалност?! Този страх е разбиране за ситуацията, създадено в нашите съзнания и често базирано на грешна самооценка или представи.
Страхът не е логичен, не е базиран на факти, той е безпочвено доказателство, изглеждащо ни реално, истинско. (FEAR, от английски език. – False Evidence Appearing Real). Никой не може да знае и каже колко много са неизразените идеи, които са можели да променят света, в който живеем, само ако имахме куража да пробваме, да се провалим в началото.
Когато не успеем в нещо означава, че не сме го направил правилно и вероятно има причини за това. Но поне сме опитали, предприели сме действие. ЕКШЪН! Да си кажем „Браво“, „Аз спечелих!“ и да продължим напред. Не казвам, че е лесно да станеш, когато паднеш. Но действието е това, което единствено убива страха. А разликата в резултатите ще дойде именно от това как подходим към ситуацията втория път. Когато се провалим в нещо за първи път, нека помислим къде сме сбъркали, да анализираме какво сме можели да направим различно и после да опитаме отново. И ако не получим желаните резултати и този път, да се обърнем назад и се поучим от това, което сме объркали. А след няколко опита евентуално ще се справим, ще „проработи“. Чисто определение за това какво е лудост е да правиш едно и също нещо множество пъти и да очакваш различен резултат.
Но е трудно да повярваме, че когато не успеем в нещо от първия път, в който опитваме, постигаме една друга не малка победа, защото се учим - къде и какво да подобрим, какво ново и различно да направим. Ако правим грешки, значи израстваме. И да, това израстване понякога боли, но да не се развиваме въобще унищожава.
А това е въпрос на избор (личен). Избор, който ти и аз правим, избор какво ще е отношението ни към успеха и провала.
Ти готов ли си да се качиш на колелото и да се научиш да го караш, независимо колко пъти ще паднеш от него или ще си кажеш „Не мога“ и ще се откажеш, ще си потърсиш друга играчка …
Въпросът е, ако се откажеш и спреш да опитваш сега, дали някога ще намериш тази „играчка“, която ще те направи щастлив?
