Един от нерешимите проблеми пред родния капиталов пазар е липсата на реална търговия с къси продажби и маржин покупки. Тема коментирана периодично, но застоят в разрешаването й е непоклатим. Жалко, защото ако искаме да се доближим поне малко до статут на развит капиталов пазар, трябва да се направи усилие в тази насока. Усилие от страна на Централния Депозитар, Българската Фондова Борса, Комисията за Финансов Надзор и разбира се правителството. Какво пречи това да се случи?
Основният проблем, изтъкван от властимащите, е слабата ликвидност. Дали обаче, слабата ликвидност пречи за въвеждането на маржин покупките и късите продажби или точно тяхното въвеждане ще подобри нивото на ликвидност – доближаваме се до казуса с яйцето и кокошката. Все пак възможността за търговия със заемни средства би спомогнала на инвеститори с по-скромни собствени средства да се включат на пазара.Чудя се защо не се предприеха по-ясни ангажименти относно този тип търговия по време на еуфорията около силните ръстове на родния пазар преди години, когато ликвидността бе на стабилни равнища. Въпрос без отговор …
Нека да се върнем към проблемите пред въвеждането на тези видове сделки. Слабата ликвидност е безспорен проблем, който обаче е в следствие на множество фактори довели до отдръпването на пазарните участници от активна търговия.
Един от тези проблеми се крие в липсата на клирингова институция. Без подобна институция масовост на този тип търговия е невъзможен. Логично идва въпросът - Толкова ли е трудно създаването на клирингова институция в България? Отговора е отрицателен …, но нека да спомена с няколко изречения какво представлява този тип институция. В клиринговата институция се държат ценните книжа на определен брой клиенти представлявани от техните членове, които последните са купили на маржин и впоследствие са предоставили за обезпечение.
Също така клиринговата институция е депозитар по паричните средства получени в резултат на късите продажби. Събраните активи образуват общ пул от книжа, с който много по-ефективно и бързо може да се извърши сетълмента между отделните членове. Така в пъти се улеснява процесът на заемане на ценни книжа и предоставянето на финансов ресурс за извършване на маржин покупки. Следователно е крайно време новото изготвяне на закон, с който да бъде създадена отделна, действаща клирингова институция.
Пред търговията с къси продажби и маржин покупки стои друг, не по-малко съществен, проблем – нормативната каша. Сериозните нормативни проблеми идват от Наредба 16 за маржин покупки и къси продажби приета през 2004 г. Според наредбата клиринговите функции се поемат от самите инвестиционни посредници. Т.е. последните трябва да осигурят средствата за маржин покупките и съответно ценните книжа за последващото им скъсяване. Друг основен проблем е свързани със следния казус - в понеделник купуваме акция на маржин или скъсяваме такава, в сряда обаче тази ценна книга отпада от официалните списъци. Какво се прави тогава? Тази позиция трябва да се обезпечи с други акции от списъците, а ако няма такива позицията трябва да се закрие. Това е изключително неблагоприятно за инвеститорите и логично такива сделки просто липсват.
От някои инвестиционни посредници се чуха категорични искания относно акциите приемани за обезпечение. Предложенията са тези книжа да се определят от самите посредниците. Има логика, особено с оглед само двете позиции можещи да се ползват като такива. Разбира се, Комисията за финансова надзор трябва да въведе изисквания, но тя да позволява по широк спектър от книжа.
Друг проблем пред използването на късите продажби е изискването за “up tick”, т.е. задължението за продажба на цена, по-висока от предходната. Не става въпрос за премахването на всички компоненти от изискването за “up tick”, но за отпадне на задължението цената на късата продажба да е по-висока и от първата сделка за деня. Накратко какво представлява този тип изискване - ако цената на акциите на Химимпорт затворят на 2,60 лв днес, утре къса продажба може да сключи при най-ниска цена 2.61 лв. Има и възможност за сключване на къса продажба при цена равна на последната текуща, но само ако тази цена е по-висока от последната различна цена с тези акции. Без да навлизаме в дълбоки подробности (въпреки че понавлязохме) основното заключение в случая е, че при всички положения цената при поръчка за къса продажба трябва да е по-висока от цената след откриващия аукцион. В следствие на това излиза, че може да скъсяваме само на възходящ пазар или на пазар с резки промени в тенденциите. Представете си (а доста от Вас са го изпитали) да опитате да направите къса продажба … определено трудна задача.
Дали маржин покупките ще изместят репо-сделките е малко по-сложен въпрос. Според изпълнителния директор на ИП Карол Ангел Рабаджийски, въпреки че репо-сделките са близки по тип с маржин покупките, вторите са определено по-удобни (откъм време и възможности за излизане от позиция), т.е. това е особено важно при краткосрочното инвестиране. Ако говорим за по-дълъг период репата са добра алтернатива, защото средствата добити чрез тези операции могат да се ползват за всичко, т.е. няма ограничение само за покупка на акции. Както знаем репо-сделките се сключват на извън регулиран пазар, т.е. те са извънборсови сделки. Логично е маржин покупките да са по-регулирани от репо-сделките, добави Ангел Рабаджийски.
Път за решаването на разгледаните проблеми е първо нормативната промяна на Наредба 16 към по-либерални изисквания, спрямо етапите на търговия с ценните книжа на маржин и скъсяване, както и създаването на клирингова институция. Разбира се пред родния капиталов пазар предстои много работа и не един въпрос за разрешаване. Пътят към модернизиране на пазара се крие в колективното желание за промени на институциите свързани с пазара.
Ето и пълният текст на Наредба 16, наличен на официалния сайт на КФН (Комисията за финансов надзор)
http://www.fsc.bg/media_center/files/naredba16.pdf
