Втората част на разработката касае въпроси свързани с туристически посещения на дестинации, станали обект на природно бедствие. На пръв поглед разглежданата тема няма нищо общо с предишния анализ. Логичната нишка е във факта, че и при двата вида туризъм възникват сериозни дискусии дали изобщо трябва да се практикува подобен вид туризъм. Акцентът отново е върху различните представи, възприятия и разбирания с дестинация Ню Орлеънс.
Travel Industry Dictionary дава следното определение за “disaster” туризъм - пътуване с цел посещение и наблюдение на места, претърпели природно бедствие. Смятам, че „disaster” туризмът може да се определи като направление от един по-голям като обхват алтернативен вид туризъм-тъмния. Според Тейлър (2005) тъмен туризъм е посещение на места, където са се случили трагедии с различен произход и които продължават да оказват влияние върху живота ни.
Интересът към Ню Орлеънс като дестинация за „disaster” туризъм възниква година след опустошителното бедствие от 2005г. Според официални данни в резултат на бедствие са разрушени над 4500 домове. Много публикации свързани с темата поставят въпроса дали всъщност този вид туризъм не се възползва от човешката трагедия и загуба. Най-общо казано разискването на темата както и на първата част е нож с две остриета. Една от основните цели и идеи за пътуване е разширяване на разбиранията ни за света. Апетитът на туристите да научават все повече за заобикалящия ни свят и да откриват неоткрити места продължава да расте. Терористичните атаки срещу Световният търговски център са причина 9 милиона туристи всяка година да посещават Ню Йорк.
След Катрина туроператорите реагирам много бързо като разработват нов туристически продукт базиран на „disaster” туризъм. Създават се и нови туристически фирми предлагащи само такъв вид туризъм. Основен продукт е туристическа обиколка на засегнатите от урагана места. В случая мисля, че е доста добро решение да се предприеме такава стъпка. Бедствието вече се е случило, последствията са ясни и необратими и няма причини да се спира развитието на такъв вид туризъм, още повече че приходите от него могат да се използват за възстановяване на града. Проблемът обаче е дали реално приходите отиват за възстановяване на региона и подпомагане на местното население. Отново същият проблем както в първата част.
Без съмнение възстановяването след подобно бедствие отнема много време. Последиците от урагана засегнаха различни сфери от живота на местните жители-безработица, бедност, бездомни хора и т.н. Според много автори обаче социалните и икономически последствия надживяват физическите разрушения (сгради, инфраструктура и др.) При всички случаи местното население се нуждае от средства за да възстанови предишния си начин на живот и се предполага, че „disaster” туризмът трябва да бъде един от източниците на тези средства.
Тук отново както в първата част не е ясно къде е границата между човешката трагедия и туризма, който се облагодетелства от нея, защото Ню Орлеънс, както и споменатите селища в Тайланд не са просто дестинации, където да прекараш лятната си почивка, там все още има хора, които страдат в следствие на бедствието. Като добро решение мога да отбележа факта, че туристическите обиколки на Ню Орлеънс с автобус са ограничени т.е. туристите нямат право да слизат от автобуса по време на тура. Това е един начин да се защитят околните. Тук пак се връщам на първата част и желанието на туристите да направят снимки, да купят сувенири и т.н.Не мисля, че е удачно да се снимат хора които събират парчета от разрушения си дом и са останали бездомни, защото природата така е решила.
От друга страна обаче колкото по близък е контактът между туристите и местното население толкова по-големи са шансовете тези хора да извлекат някакви ползи. Еднозначно мнение по въпроса няма. Подобна туристическа обиколка на Ню Орлеънс струва около 50 долара. Според Холи Янг (2012) обаче няма индикации, че част от тези приходи отиват при местните хора, за да подпомогнат възстановяването им. Казано с други думи отново туроператорите са единствените бенефициенти. На друго мнение са собственици на туристически фирми предлагащи „disaster” туризъм, според които 100% от приходите отиват при местните жители, тъй като всеки желаещ може да бъде нает на работа. Истината сигурно е някъде по средата.
В заключение ще отбележа, че е важно да се прави разлика между „исторически” трагедии (случили се векове назад) и трагедии, случващи се в днешни дни. При първия тип трагедии имаме вече отминало събитие, каквито и разрушения да е причинило на дадена територии, вече е отминало. Докато при втория тип, хората още страдат, защото преди година, две или три са преживели трагедия. Ясно е, че туризмът е бизнес, чиято цел са приходите. Но и тук както и в първата част смятам, че голяма част от тези приходи трябва да отиват при местното население в противен случай негативните последствия ще са много по-сериозни от евентуалните ползи.
Източници:
Curr C. (2012) New Orleans Benefit from ‘Disaster Tourism Available at:
http://abcnews.go.com/US/disaster-tourism-booms-hurricanes-tornados/story?id=15389166#.UNC4em8j6YB (Accessed 27.05.13)
Disaster tourism (2012) Available at: http://disastertourism.co.uk/ (Accessed 27.05.13)
Sausmarez. N. (2007): Crisis Managemen Tourism and Sustainability: The Role of Indicators, Journal of Sustainable Touris 15:6, 700-714
Tarlow, P. (2005) “Dark tourism. The appealing “dark” side of tourism and more.”In: Novell M. (ed) pp.47-58
New Orleans Convention and Visitor Bureau (2012) Available at:
http://www.cvent.com/rfp/new-orleans-hotels/new-orleans-convention-and-visitors-bureau/venue-768a44f8b1714e22a48aefbcc1b79554.aspx (Accessed 27.05.13)
Tourism by Isabelles (2012) Available at: http://www.toursbyisabelle.com/katrina-tour.html (Accessed 27.05.13)
Travel industry dictionar Available at: http://www.travel-industry-dictionary.com/disaster-tourism.htmlAccessed (27.05.13)
The Independent (2012) Available at:
http://www.independent.co.uk/voices/comment/disaster-tourism-how-bus-trips-to-the-scene-of-hurricane-katrina-make-profit-from-loss-8203902.html (Accessed 27.05.13)
