Безспорно в периода от 15 Септември 2008 г. до сега финансовият свят претърпя сериозни катаклизми. Дълбочината на проблемите, особено на финансовите пазари, се сравняваха единствено с голямата депресия. Особено на развитите пазари, контролиращите институции се сблъскаха с мащабни препятствия. В пъти по-големи бяха констатираните пазарни злоупотреби, като освен ускорената им честота, станахме свидетели на нови начини за заобикаляне на закона. В абсолютна стойност също увеличението е голямо, като отделни машинации достигнаха милиарди долари. В тази атмосфера, инвестиционната общност с право отправя поглед към контролните органи, които са бариерата срещу разширяването на финансовите престъпления.
В следващите редове ще се направим паралел между нормативната уредба в България и тази във Великобритания. Акцентът се поставя към борбата срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Ще дадем ясно определение на видовете пазарни злоупотреби и начините за тяхното преодоляване. Ефективността в работата на нормативната рамка и органите за правоприлаганато й е в основата на разработката. Сравнителният анализ между нашата страна и островната държава ще постави законовите различия и прилики, както и резултатите от дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) и Financial Services Authority (FSA). По този начин ще се постигне отговор на въпроса – Как родния надзорен орган може да подобри ефективността си, а от там и подобряването в инвестиционния процес като цяло.
Целта на анализа е извеждането на правилния път за справяне с пазарните злоупотреби. Многобройните примери, за наложени санкции, ще покажат, че контролът може да бъде осъществяван успешно. Въпреки това подобряването в работата на институциите, грижещи се за контролът върху инвестиционната дейност, трябва да е постоянен. Особено що се отнася до България, трябва още много стъпала да бъдат изкачени, за достигане до добро ниво на защита и контрол.
I. Закон за Пазарните Злоупотреби с Финансови Инструменти
1.1 Същност и видове пазарни злоупотреби
В България законът, с който се уреждат мерките срещу пазарните злоупотреби, свързани с финансови инструменти е Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ). Законът дефинира два типа пазарни злоупотреби - търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара на финансови инструменти.
Целите на този закон са:
1. предотвратяване и разкриване на пазарните злоупотреби;
2. повишаване на общественото доверие в пазара на финансови инструменти;
3. осигуряване на своевременно и пълно разкриване на информация на инвеститорите;
4. създаване на условия за развитието на справедлив, прозрачен и ефективен пазар на финансови инструменти.
Според ЗПЗФИ вътрешна информация е конкретна информация, която не е публично огласена, отнасяща се пряко или непряко до един или повече емитенти на финансови инструменти или до един или повече финансови инструменти, ако публичното й огласяване може да окаже съществено влияние върху цената на тези финансови инструменти или на цената на свързани с тях дериватни финансови инструменти.
Подробно се описва и какво представлява манипулирането на пазара на финансови инструменти, а именно:
1. извършването на сделки или подаването на нареждания, които създават или могат да създадат невярна или подвеждаща представа относно търсенето, предлагането или цената на финансови инструменти или които определят чрез действията на едно лице или чрез съвместни действия на две или повече лица цената на един или няколко финансови инструмента на необичайно или изкуствено ниво;
2. извършването на сделки или подаването на нареждания, при които се използват фиктивни способи или други форми на измамни действия;
3. разпространяването чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез Интернет, или по какъвто и да е друг начин на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини, когато лицето, което разпространява информацията, знае или е длъжно да знае, че информацията е невярна или подвеждаща.
Този закон дефинира като манипулативни действия и сделки:
1. действията на едно лице или съвместните действия на две или повече лица за осигуряване на позиция, която дава възможност за оказване на влияние върху търсенето или предлагането на финансови инструменти, които действия водят до пряко или непряко определяне на тяхната цена или до създаването на други несправедливи пазарни условия;
2. сключването на сделки с финансови инструменти при затварянето на търговската сесия на регулирания пазар, които водят до подвеждане на инвеститорите, действащи въз основа на цените на затваряне;
3. изразяването на мнение за финансови инструменти или за техния емитент чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез Интернет, когато предварително са открити позиции по тези финансови инструменти и впоследствие се извлича полза от влиянието на изразеното мнение върху цената на тези финансови инструменти, без да е оповестен публично този конфликт на интереси;
4. други действия и сделки, чрез които се осъществява манипулиране на пазара на финансови инструменти по ал. 1.
ЗПЗФИ забранява на всяко лице, което притежава вътрешна информация в резултат на своето членство в управителния или контролния орган на емитента, на участието си в капитала или гласовете в общото събрание на емитента, на достъпа, който има до информацията поради своята служба, професия или задължения, или придобиването й чрез престъпление или по друг неправомерен начин, да използва тази информация, като придобие или прехвърли, или опита да придобие или да прехвърли за своя или за чужда сметка, пряко или непряко, финансови инструменти, за които се отнася тази информация.
Емитентът на финансови инструменти, които са допуснати до търговия на регулиран пазар в Република България или за които емитентът е поискал допускане до търговия на такъв пазар, е длъжен да уведомява Комисията за финансов надзор (КФН) за вътрешната информация, която пряко се отнася до него.
Всяко лице, което при упражняване на професията си или извършване на дейността си изготвя и разпространява препоръки, е длъжно да положи дължимата грижа, за да осигури препоръката да бъде честно представена и да разкрие своите интереси или конфликти на интереси, свързани с финансовите инструменти, за които се отнася препоръката.
1.2 Контрол
От датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - контролът по спазването на ЗПЗФИ и на актовете по прилагането му се осъществява от КФН и от заместник-председателя. За осъществяване на функциите по този закон и актовете по прилагането му комисията, заместник-председателят и оправомощените от тях длъжностни лица имат правата по чл. 18 от Закона за Комисията за финансов надзор както и да изискват писмени и устни обяснения, сведения, документи, данни и друга информация от всяко лице, включително от лицата, които са били последователно въвлечени при предаването на нареждания или при осъществяване на операциите, а също и от членовете на управителните органи на лицето.
1.3 Санкции
За предотвратяване на административните нарушения по закона, за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, както и при възпрепятстване упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя, или при застрашаване интересите на инвеститорите, заместник-председателят има право да (чл. 37 (1)):
1. издаде задължителни предписания за предприемане в определен от него срок на конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите;
2. спре търговията с определени финансови инструменти;
3. иска налагане на запор върху имущество;
4. задължи емитента да разкрие информация по чл. 12 в определен от него срок;
5. отнеме временно лиценза на инвестиционен посредник за извършване на дейност или да поиска от Българската народна банка да отнеме временно разрешението на банка за извършване на дейност като инвестиционен посредник.
Който извърши или допусне извършването на нарушение на ЗПЗФИ по чл. 40 ал.1 се посочват следните парични санкции:
1. от 200 до 1000 лв.;
2. от 2000 до 5000 лв.;
3. от 20 000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
При повторно нарушение по ал. 1 глобата е:
1. по т. 1 - от 500 до 2000 лв.;
2. по т. 2 - от 5000 до 10 000 лв.;
3. по т. 3 - от 50 000 до 100 000 лв.
При несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл. 37, посочен по-горе, извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 5000 до 20 000 лв. (ал. 3).
В случаите при налагане на санкции от 20 000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление се наказват и подбудителите, помагачите и укривателите, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.
За нарушения по ал. 1 и 3 на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция, както следва:
1. по ал. 1:
а) по т. 1 - от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.;
б) по т. 2 - от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.;
в) по т. 3 - от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение - от 100 000 до 200 000 лв.;
2. по ал. 3 - от 10 000 до 50 000 лв.
Доходите, придобити в резултат на нарушението, се отнемат в полза на държавата в степента, в която не могат да бъдат възстановени на увредените лица.
Списък на признаците за манипулиране на пазара на финансови инструменти
1. Подадените нареждания или сключените сделки с финансови инструменти
на регулиран пазар, когато представляват съществена част от дневния обем на сделките с тези финансови инструменти и особено ако тези действия водят до съществена промяна на цената на финансовите инструменти.
2. Подадените нареждания или сключените сделки с финансови инструменти
на регулиран пазар от лица, които имат съществени позиции „продава“ или“купува“ по тези финансови инструменти, когато водят до съществена промянана цената на финансовите инструменти, на свързани с тях финансови инструменти или на базови активи, допуснати до търговия на регулиран пазар.
3. Сключените сделки с финансови инструменти, допуснати до търговия на
регулиран пазар, когато в резултат на тези сделки не се променя действителният им притежател.
4. Подадените нареждания или сключените сделки с финансови инструменти
на регулиран пазар, когато включват смяна на позицията в кратък период ипредставляват съществена част от дневния обем на сделките с тези финансовиинструменти и могат да бъдат свързани със съществена промяна на цената нафинансовите инструменти.
5. Нарежданията за сделки с финансови инструменти на регулиран пазар,
когато се подават или сделките с тях се сключват в кратък период оттърговската сесия и водят до промяна на цената на финансовите инструменти,която впоследствие се променя обратно.
6. Подадените нареждания за сделки с финансови инструменти на регулиран
пазар, когато променят най-добрата цена на покупка или продажба на тезифинансови инструменти или представянето чрез системата за търговия навъведените нареждания на участниците на пазара на финансови инструменти и сезаличават, преди да бъдат изпълнени.
7. Нарежданията за сделки с финансови инструменти на регулиран пазар,
когато се подават или сделките с тях се сключват в период от време, в койтосе изчисляват референтни цени, цени на сетълмент или оценки и водят допромяна на цената на финансовите инструменти, която оказва влияние върхутези цени или оценки.
8. Лица подават нареждания или сключват сделки с финансови инструменти
на регулиран пазар, когато преди или след като те или свързани с тях лица саразпространили невярна или подвеждаща информация.
9. Лица подават нареждания или сключват сделки с финансови инструменти
на регулиран пазар, когато преди или след като те или свързани с тях лица саизготвили или разпространили изследване или препоръки, които са неверни, неса обективни или са явно повлияни от съществени интереси.
1.4 Примери
КФН публикува редовно статистика, във връзка с наложените санкции срещу пазарните злоупотреби. Изложената информация от комисията представя както конкретни примери, така и обобщени данни за наложените парични санкции в зависимост от вида на извръшената злоупотреба.
За 2009 г. са съставени наказателни постановления по Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, чрез които са наложени санкции в общ размер на 120 800 лв.
За манипулиране на пазара, чрез сключване на сделки, чрез които нарушителите могат да създадат невярна или подвеждаща представа относно търсенето и предлагането на даден финансов инструмент и от там да повлияят при формирането на пазарната цена; както и за сключване на сделки, чрез които не се променя реалния собственик на финансовите инструменти като по този начин се осъществява манипулиране на пазара – за което са съставени 5 наказателни постановления със санкция в размер на 20 000 лв. или общо 100 000 лв.
За търговия с вътрешна информация - за сключване на сделки при използване на притежаваната вътрешна информация за дейността на публичното дружество е съставено едно наказателно постановление и е наложена санкция в размер на 20 000 лева.
За неразкриване на вътрешна информация от публично дружество в предвидения от закона срок е съставено едно наказателно постановление и е наложена санкция в размер на 800 лв.
За 2008 г. са съставени наказателни постановления по Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, чрез които са наложени санкции в общ размер на 130 500 лв.
За манипулиране на пазара, чрез сключване на сделки чрез които нарушителите са понижили драстично цената на финансовия инструмент /пет пъти и половина/ за което са съставени две наказателни постановления с наложени санкции съответно 20 000 лв. и 50 000 лева или общо 70 000 лв.
За търговия с вътрешна информация - за сключване на сделки при използване на притежаваната вътрешна информация за дейността на публичното дружество са съставени три наказателни постановления със санкция по всяко в размер на 20 000 лв. или общо 60 000 лв.
За неразкриване на вътрешна информация от публично дружество в предвидения от закона срок е съставено едно наказателно постановление и е наложена санкция в размер 500 лв.
По-конкретните резултати от проверки на КФН за спазване на разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ и на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти /ЗПЗФИ/, ще изложим в следващите точки.
По данни на Комисията за финансов надзор за извършени проверки за спазване на разпоредбите на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти /ЗПЗФИ/ е констатирано, че :
1. В периода от 20.11.2020 г. до 14.01.2020 г. между Винченцо Владимиров Каревски и „Елви Груп Холдинг” АД са сключени поредица от сделки с акции от капитала на публичното дружество „Пещоремонт” АД, винаги на долното за деня ценово ограничение и по този начин се постига изкуствено ниво на цената на акциите на дружеството, в резултат на което цената на акциите на публичното дружество за непродължителен период от време е променена в посока понижение от 11.05 лева до 1.95 лева. В тази връзка:
• на 11.03.2020 г. КФН съставя акт за установяване на административно нарушение срещу Винченцо Владимиров Каревски за извършено нарушение на чл. 11 във връзка с чл. 6, ал. т. 1 от ЗПЗФИ, тъй като в периода от 20.11.2020г. до 14.01.2020г. е сключил 6 сделки за продажба на общо 10 броя акции от капитала на публичното дружество „Пещоремонт” АД винаги на долното за деня ценово ограничение и по този начин е постигнал изкуствено ниво на цената на акциите на дружеството. Направеното възражение, отразено по реда на чл. 42, т. 8 от ЗАНН е обсъдено от административнонаказващия орган. За посоченото нарушение ЗПЗФИ предвижда административно наказание глоба в размер от 20 000 до 50 000 лева, ако деянието не съставлява престъпление. На 13.06.2020г. е издадено наказателно постановление, с което е наложено административно наказание в минимално предвидения от закона размер – глоба размер на 20 000 лева. Постановлението подлежи на обжалване пред Районен съд – гр. София, поради което същото не е влязло в сила.
• на 11.03.2020г. КФН съставя акт за установяване на административно нарушение срещу „Елви Груп Холдинг” АД, представлявано от Винченцо Владимиров Каревски, за извършено нарушение на чл. 11 във връзка с чл. 6, ал. т. 1 от ЗПЗФИ, тъй като в периода от 20.11.2020г. до 14.01.2020г. „Елви Груп Холдинг” АД е сключило 6 сделки за покупка на общо 10 броя акции от капитала на публичното дружество „Пещоремонт” АД винаги на долното за деня ценово ограничение и по този начин е постигнал изкуствено ниво на цената на акциите на дружеството. Направеното възражение, отразено по реда на чл. 42, т. 8 от ЗАНН е обсъдено от административнонаказващия орган. За посоченото нарушение ЗПЗФИ предвижда административно наказание имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лева. На 13.06.2020г. е издадено наказателно постановление, с което е наложено административно наказание в минимално предвидения от закона размер – имуществена санкция в размер на 50 000 лева. Постановлението подлежи на обжалване пред Районен съд – гр. София, поради което същото не е влязло в сила.
Съгласно чл. 11 във връзка с чл. 6, ал. т. 1 от ЗПЗФИ, по който Винченцо Владимиров Каревски и „Елви Груп Холдинг” АД са санкционирани, се забранява манипулирането на пазара на финансови инструменти.
2. Комисията за финансов надзор (КФН) е извършила проверки на търговията с акции на „Електроника” АД и „София мел” АД, при които са установени нарушения и са издадени актове. Проверките са за спазване на изискванията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ) и нормативните актове по прилагането им.
На Симеон Георгиев Личев са издадени 2 акта за установяване на административно нарушение. Единият от тях е за нарушение на член от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови злоупотреби (ЗПЗФИ), който забранява извършването на сделки, които създават невярна или подвеждаща представа относно търсенето, предлагането и цената на финансовите инструменти. Вторият е за нарушение на разпоредбата от ЗПЗФИ, която забранява на всяко лице, което притежава вътрешна информация да придобива финансови инструменти, за които се отнася тази информация.
Симеон Личев (син на Георги Личев, изпълнителен директор на ИП „Елана Трейдинг” АД), попада в кръга на лицата с достъп до вътрешна информация относно подготвяния смесен закрит аукцион за продажба на акции на „Електроника” АД с посредник ИП „Елана Трейдинг” АД. Преди тази информация да стане публично известна, той е извършил поредица от сделки с акции на дружеството, с което е създал невярна или подвеждаща представа относно търсенето, предлагането и цената на финансовите инструменти.
Също във връзка с търговия с акции на „Електроника” АД, на членове на Съвета на директорите на „Електроника Комерс 97” АД и на Електроникакомплект” АД са издадени 10 наказателни постановления. Те са по ЗПЗФИ, който забранява на всяко лице, притежаващо вътрешна информация в резултат на достъпа, който има поради своята служба и задължения, да я използва, като придобие или прехвърли за своя или за чужда сметка, пряко или непряко, финансови инструменти, за които се отнася тази информация. С всяко наказателно постановление е наложена глоба от 20 000 лв. Въпросните лица са водили преговорите за организиране и провеждане на смесения закрит аукцион за продажба на акции на „Електроника” АД. Те са се възползвали от тази вътрешна информация, като са придобили акции на „Електроника” АД, които впоследствие са продали на аукциона на значително по-високи цени.
3. За търговия с акции на „София мел” АД, на Константинос Контохристопулис е издадено наказателно постановление за нарушаване на член от ЗПЗФИ, според който се забранява на всяко лице, притежаващо вътрешна информация в резултат на достъпа, който има поради своята служба и задължения, да я използва, като придобие или прехвърли за своя или за чужда сметка, пряко или непряко, финансови инструменти, за които се отнася тази информация. Наложена е глоба в размер 20 000 лв.
Като член на СД на „Лулис мел- България” ЕАД, Константинос Контохристопулис е участвал в преговорите относно търгово предложение за придобиването на акции от капитала на “София мел” АД. Той се е възползвал от информацията, придобита поради служебното му положение, и е извършил поредица от сделки с акции на “София мел” АД - купува акции на дружеството, които продава на по-висока цена (равна на цената на акция на търговото предложение) - като така е извлякъл финансова облага за себе си.
Като допълнителна информация, но в същия момент важна и интересна, предлагаме интервю с вече бившия заместник – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ Ралица Агайн-Гури. В него се обсъжда дейността на комисията, корпоративната практиката в България и като цяло борбата срещу пазарните злоупотреби. Интервюто е взето от Веселина Йорданова, ИА „Фокус” на 15 март 2010 г.
Трудно ли се доказва манипулация на пазара?
Ралица Агайн-Гури: Засега повечето наложени от комисията санкции за пазарни манипулации се потвърждават от съда, но разкриването и доказването на тези случаи е сложно и бавно. Трябва да се установи, че има връзка между лицата, които са страни по сделките, а обикновено манипулации не се извършват от видимо свързани помежду си лица. За целта се провежда истинско разследване като при доказване на престъпление. Всъщност в повечето европейски държави извършването на пазарна манипулация е криминализирано деяние и се наказва и със затвор, освен с административната санкция.
Какво можем да кажем за търговията с вътрешна информация като явление, свързано със злоупотребите?
Ралица Агайн-Гури: Злоупотребата с вътрешна информация е доста по-сложна за доказване в сравнение с пазарната манипулация. В тези случаи трябва да бъде безспорно доказано, че лицето е разполагало с конкретната информация и съответно е злоупотребило с нея. В повечето случаи, които наблюдаваме, лицата, които злоупотребяват, не са тези, които са на ръководни длъжности, или на официални позиции в съответното дружество и винаги стои въпросът за доказването по какъв начин въпросното лице е успяло да се сдобие със съответната информация.
В какви случаи се наблюдава търговия с вътрешна информация?
Ралица Агайн-Гури: Колкото по-голяма е ликвидността в една компания, толкова по-лесно и изгодно е да се злоупотреби при наличието на определена вътрешна информация. Ако някой чуе в асансьора, на вечеря с познати, от свой приятел, колега или по какъвто и да е друг начин важна информация за публично дружество, която ще повлияе върху пазарната цена на акциите и се възползва от това, законът предвижда да понесе съответно административно наказание. Разбира се, за да докажем извършеното нарушение трябва да разкрием кога, от кого и по какъв начин нарушителят е получил вътрешната информация. Тези казуси са много по-сложни за доказване, тъй като необходимата информация в много случаи трудно се събира.
Достатъчни ли са санкциите при пазарните измами?
Ралица Агайн-Гури: Санкциите за извършване на пазарна манипулация у нас не могат да надвишат 100 000 лева, което сравнено със санкциите, които налагат други държави, е изключително ниско наказание. Например, в Италия санкциите са до 6 млн. евро за административни наказания и до 10 млн. евро за санкции, наложени в наказателен процес. В тази връзка имаме официална забележка от Комитета на европейските регулатори на ценни книжа по отношение на цялостното равнище на санкциите, които се прилагат в България във връзка с нарушения на правилата на капиталовия пазар. Но трябва да се има предвид, че драстичното увеличаване на глобите във връзка с търговията на капиталовия пазар, сериозно би се разминало с равнището на глобите и санкциите, които се налагат по други закони.
У нас като цяло нормативната уредба предвижда доста нисък размер на глобите и това довежда до много сериозно различие по отношение на наказанията, които се прилагат в другите държави за едни и същи нарушения.
Според мен подходът при определяне на санкцията би трябвало да бъде такъв, че тя напълно да дестимулира извършването на съответното нарушение. Тоест, размерът на санкцията трябва да е по-голям от финансовата изгода, която би извлякло съответното лице от извършването на нарушението. Ако то има изгода от 1 млн. лева, глоба от 100 хил. лева може да бъде просто калкулирана като приемлив разход. Не бива законът да допуска възможност за финансова изгода от извършването на административни нарушения.
II. Великобритания, Financial Services Authority (FSA) – тълкуване на пазарните злоупотреби с вътрешна информация и манипулиране на пазара, санкции и примери.
2.1 Законова рамка. Същност и видове пазарни злоупотреби
За да проследим същността на законовата рамка на Великобритания ще разгледаме Законът за финансовите услуги и пазари (Financial Services and Markets Act 2000), който бе гласуван през 2000 г. от Парламента на Обединеното кралство. С неговото приемане се създава и Financial Services Authority (FSA) като регулатор на застраховането, инвестиционната дейност и банковото дело.
Също така ще използваме Директивата на Европейския съюз (Market Abuse Directive) за пазарните злоупотреби с финансови инструменти, която предвижда в целия ЕС режим на пазарните злоупотреби, насочен към намаляване на честотата на нарушенията. Във Великобритания тя влезе в сила на 01 Юли 2005 година. Пазарните злоупотреби, определени в раздел 118 от Закона за финансовите услуги и пазари от 2000 г. и в Директивата на ЕС за пазарните злоупотреби, се състоят главно от вътрешна информация и манипулирането на пазара.
Прилагането на режима на ЕС във Великобритания, включва значителни промени в Правилника на FSA (Financial Services Authority), включително на Кодекса за поведение на пазара, Правила за стабилизиране на пазарната цена и др.
Конкретно целите на FSA след създадените промени биват:
Области на интерес:
• разкриване на интереси, когато се разпространяват изследвания;
• докладване за съмнителни сделки ;
• поддържане на списъци на вътрешни лицасвързани с дейността;
• възприетите корпоративни практики и контрол върху тях;
• съществуващите нарушения на нормативната уредба;
• административните санкции наложени до декември 2009 година.
Основни разпоредби
Вътрешна информация, според MAD (Market Abuse Directiv Директива за пазарните злоупотреби) е информация, която е точно определена, не е публична и може
да има съществено влияние върху пазарната цена на даден финансов инструмент.
Манипулирането на пазара според MAD се състои от три форми. Те са следните:
• сделки и издаването на нареждания, които дават неверни или подвеждащи сигнали и влияние върху цената на даден финансов инструмент на изкуствено ниво;
• сделки или търговски нареждания, чрез използване на фиктивни способи;
• разпространение на информация, която може да даде неверни или подвеждащи сигнали.
2.2 Контрол
MAD позволява поведения на пазара, които иначе биха могли да се разглеждат като манипулация, когато въпросните поведения са приети за пазарна практика на пазара, и когато съществуват основателни причини за поведение по този начин.
MAD задължава емитентите да разкриват вътрешната информация възможно най-бързо, с по-нататъшни мерки и определя случаите, когато емитентът може да забави оповестяването.
На 01 Март 2010 г. Financial Services Authority (FSA) публикува новата наказателна рамка, с което се установяват по-прозрачни методи за изчисляване на финансовите санкции, и покачване на тежестта на самите глоби.
Споразумението на FSA за Подсилени Финансови Санкции създава нова и структурирана пет степенна система за санкциониране.
Това е установено след определен период на консултации с предприятията, последван от публикуване на консултативен документ, през юли 2009 година. Новата рамка се основава на три принципа на разплащане, дисциплина и възпиране и се състои от следните стъпки:
1. Премахване на всички печалби, реализирани от нарушениея;
2. Създаване на орган, койти да открива и отразява сериозността на нарушението;
3. Вземане предвид на всички утежняващи и смекчаващи обстоятелства;
4. Постигане на подходящо възпиращо действие и
5. Подаване на заявление при всяко разплащане с отстъпка
В политическата декларация се: определя нова политика по отношение на обстоятелствата, при които FSA може да намали глобата благодарение на своето финансово влияние, както и изясняват случаите, в които FSA може да публикува принудителни действия по наказателни дела, този подход на FSA е в унисон с други агенции.
2.3 Санкции
След приетото предложение за новата наказателна рамка от Март 2010 г., при определяне размера на финансовата санкция, FSA ще прилага следните стъпки:
Стъпка 1: Възстановяване на добитите по нечестен начин печалби, които са наложени на нарушителите от съдебната власт. Въпреки това, остава въпросът как точно ще бъдат следени и калкулирани самото парично изражение от финансовите злоупотреби. В допълнителните наредби, най-вероятно ще бъдат приложени счетоводните критерии за разграничение. Остава вариантът това да е вътрешно-секретен механизъм с цел покачване на ефективността.
Стъпка 2: Определяне на облика на самото престъпление (в допълнение към стъпка 1), за да се отрази точния характера, влиянието и тежестта на нарушението.
Физическите лица в случаите, в злоупотреба с пазара
Когато се налагат санкции върху физически лица, те ще бъдат по-големи от:
А) 10%, 20%, 30% или 40% от „съответните приходи“ (т.е. преди облагане с данъците върху доходите и други обезщетения, получени от трудова дейност) за целия период на нарушението. Когато пазарната злоупотреба е продължила в период до 12 месеца или е еднократно събитие, на съответните доходи придобити през 12-те месеца, финалното изражение на санкцията се получава от съответното съдебно производство. Ако лицето е на трудово-правни отношения за по-малко от 12 месеца, съответните приходи ще бъдат изчислени на пропорционален принцип, или
В) От 0 до 4 пъти печалба или загуба се избягва, за собствена полза на физическото лице, или в полза на други лица, при което лицето има основна роля при постигането на ползи, като пряк резултат от злоупотреба с пазара, или
C) 100 000 паунда в случаите, които оценката на FSA е на ниво 4 или 5 сериозност на случаите (т.е. най-сериозните). Съзнателни нарушения, като злоупотреба с пазара обикновено се оценява като тежест ниво 4 или 5.
За фирми, процесът в стъпка 2 може да бъде:
1. До 20% (с 5% увеличаване) или съответния преди облагане с данъци приход (а не печалбата или дохода), от продукта или „бизнес зона“, за които се отнася нарушението, когато приходът е подходящ показател за „вреди“ или потенциални такива. Съответният приход ще бъде приет, че е през периода на нарушението, освен ако нарушението е продължило по-малко от 12 месеца или е еднократно събитие, като в този случай FSA ще разглежда приходите, получени през последните 12 месеца преди края на нарушението, или
2. когато приходът не е подходящ показател за вреда или потенциална такава, FSA може да не използва процентните нива, а да използва „подходящи алтернативи“ вместо това.
Не е ясно дали проверката на „съответния “ приход ще бъде широка или тясна и как тя ще се прилага. Например, не е ясно каква ще бъде мярката в корпоративното дело за злоупотреба с пазара. Ще бъде ли доходът на физически лица или търговските бюра, или ще се измерва чрез позоваване на съответните финансови инструменти. Освен това, не е ясно в кои случаи FSA ще използва алтернативна мярка, и какви ще бъдат алтернативните мерки, които биха могли да подкопават целта на FSA за прозрачност и последователност.
Лицата, в случаите, когато не са злоупотребили на пазара, могат да бъдат глобени до 40% (с 10% увеличаване) от тяхната печалба преди облагане с данъци получена от позиция постигната чрез злоупотреба. „Печалба“ ще включва заплата, бонус, пенсионни вноски, опции за акции и схеми за акции. Съответните приходи ще бъдат приети, че са през периода на нарушението, освен ако нарушението е продължило по-малко от 12 месеца или е еднократно събитие, като в този случай FSA ще разглежда приходите, получени през последните 12 месеца преди края на нарушението.
• Стъпка 3: Корекция на утежняващи и смекчаващи фактори (например, степен на сътрудничество, предишно дисциплинарно досие и общата история на сътрудничество).
• Стъпка 4: Възходящата корекция за възпирането (например, когато FSA счита, че наказанието е твърде малко, за да се постигне надежден възпиращ ефект, или когато предишнте FSA действия по отношение на подобни нарушения не са подобрили дадените стандарти). Не е ясно как този етап ще се прилага на практика.
• Стъпка 5: Отстъпка за ранно договаряне. Не са предложени промени в настоящата политика на дисконтиране.
FSA прие политика да се вземат предвид сериозните финансови затруднения в отговор на предложените глоби, и поясни, че тя може да публикува предприетите действия в случаите, когато наказателното производство все още не е започнало.
Новата политика на FSA затвърждава постоянния ангажимент на институцията за борба срещу пазраните злоупотреби, като основен принцип за подобряване на стандартите в рамките на добрите корпоративни практики. Налагането на по-сурови наказания цели подобряване на ефективността. По този начин правоприлагане в бъдеще ще се противопостави по-добре на увечовощия се мащаб в сферата на пазарните злоупотреби (неправомерно ползване на вътрешна информация и манупулации на пазара).
FSA наложи глоби върху фирми и физически лица на обща стойност малко под 35,000,000 паунда или ($ 53.4 милиона) през изминалата 2009 г., т.е. с 53% повече спрямо 2008 г. Това се равнява на глоби средно от 832,974 паунда.
„Въпреки нагодуванието на индустрията, ние сме решили да приложим тези предложения за по-тежки сакции, тъй като вярваме, че това ще е мощен инструмент в помощ за промяна на поведението в корпоративния сектор. Както знаем пазарните злоупотреби с финасови инструменти увиличиха своя брой драстично след 15 Септември 2008 г.“, каза Маргарет Кол, директор на отдела „финансовите престъпления” към FSA, която внесе промените за гласуване.
„Ние наложихме рекордни глоби през 2009 г., но този нов подход допълнително ще усили възпиращият ефект от нашите наказания и ще изпрати ясно и категорично послание към субектите опитващи да заобиколят закона“, добави тя.
Съществуващите правила не определят конкретните процентни тегла, свързани с доходите на дружествата или физическите лица. Това поставя още по-голяма отговорност върху дейността на FSA.
От друга страна, някои юристи се изказват скептично относно ефективността върху по-суровите наказания. Те изтъкват, че увеличаването не само на определени глоби, но и на таксите като цяло ще доведе до избутващ ефект или увеличаване на количеството пазарни злоупотреби.
2.4 Примери
• 6-ти Декември 2010
Financial Services Authority (FSA) забрани на Греъм Бетън да работи в сферата на финансовите услуги, след ролята му в схемата, която изкуствено надуваше цената на акциите на Фундаменталните-E инвестиции (ФЕИ). Очаква се решение за глобата, която ще бъде наложена.
Бетън е бил директор на агенцията за брокери SP Bel заедно със Саймън Игъл който е обвинен и глобен £ 2,8 м от FSA през май тази година. През 2003 г. Игъл купи 85% от ФЕИ и придобити SP Bel за да продава акциите на ФЕИ на своите клиенти, с цел генериране търсенето на акциите и тласкане на цената им нагоре. Бетън инструктирал персонала на SP Bel да продават акции на ФЕИ на клиенти, много от които не са били наясно, че акциите са били купени и продадени от тяхно име.
За да се избегне плащането на акциите от клиентите, много от сделките бяха прехвърлят от клиент на клиент, без да бъдат завършени. Бетън е знаел, че целта на схемата е да се отложи плащането за акциите за неопределено време и той лично е изпълненил най-малко 75 сделки при преобръщане на над 340 млн. акции на ФЕИ.
Бетън е брокер с опит повече от тридесет години и за разлика от Игъл, му е разрешено да извършват тези сделки за клиентите на SP Bell. Това го прави неразделна част от успеха на схемата. Той работи в тясно сътрудничество с маркет-мейкър Winterflood за извършване на сделките. Бетън знаел, че е налице явна опасност, че много клиенти не са дали разрешение за търговията с акциите на ФЕИ и че търсенето на акции на ФЕИ от тях не е реално.
Съдът заключава, че „ще бъде погрешно, в ущърб на доверието в пазара и наистина немислимо, ако на г-н Бетън му бъде позволено да продължи да оперира в сектора на финансовите услуги“.
• 26-ти май 2009 година
Financial Services Authority (FSA) забрани и глоби трейдърът Нилеш Шроф за умишлено ощетяване на клиентите си чрез „предварително хеджиране“ без тяхно съгласие. На Шроф е наложена забрана за извършване на дейността, с която се е занимавал и е глобен £ 140,000.
Докато Шроф е старши търговец в Morgan Stanle от FSA установяват, че той мами седем пъти в периода между юни и октомври 2007 г. своите клиенти чрез „предварително хеджиране“ без съгласието им.
„Предварително хеджиране“ се отнася до търговия с брокер в полза предварително на неговата фирма за извършване на търговия за своя клиент, като се използва информацията, предоставена от този клиент. Когато клиентите инструктирали Шроф да купува специално запаси, той купувал тези запаси първо за посредника като това води до увеличаване цената преди да сключените сделки на клиентите. Когато клиентът искал да продаде той първо продавал от името на фирмата, с цел намаляване на цената. Шроф знаел че това е изрично забранено от FSA и политиката на Morgan Stanley.
Шроф постига съгласие за уреждане на по-ранен етап от разследването и затова се намалява санкцията му. Ако не беше тази отстъпка, FSA би наложила финансова санкция от £ 200,000. След свое разследване, Morgan Stanley освободи Шроф за грубо нарушение на 28 декември 2007 година.
• 14-ти януари 2009 год.
Financial Services Authority (FSA) глоби г-н Ерик Бойен, белгиец - частен инвеститор, с £ 176,254 за сделки с акциите на Monterrico Metals АД, AIM-търгувана компания, на базата на вътрешна информация. Паричната санкция включва £ 127 254 и допълнително наказание от £ 49,000.
Подобни глоби са наложени на братът на Ерик Бойен, г-н Филип Бойен и на г-н Ричард Ралф, бивш изпълнителен председател на Monterric миналата година за използване на вътрешна информация.
На или около 28 януари 2007 г., Ричард Ралф моли Филип Бойен да купи акции в Monterrico от негово име. По това време е публично известно, че дружеството е в преговори за придобиване и са били направени предложения с премия на съществуващата цена за акция. Г-н Ралф се включи активно в тези поверителни и много чувствителни дискусии като моли Филип Бойен за закупуване на акции като използва наличната му вътрешна информация.
След молбата на Ричард Ралф, Филип Бойен използва брат си Ерик да закупи акции от негово име, като използва вътрешната информация. Ерик Бойен, опитен инвеститор, е знаел, че дружеството е в преговори. Той също знаел, че Ричард Ралф работил за Monterrico и е поискал брат му да купи акции в дружеството. Между 29 януари и 2 февруари, Ерик Бойен купува акции на стойност £ 16,450, за брат си и акции на стойност £ 332 295 за своя сметка. Той по-късно продава всички акции и печели £ 127 254 и дава на брат си € 35 800 от приходите от продажба на собствените си акции. Ерик Бойен насърчава също и трето лице да търгува с акции Monterrico.
На по-ранен етап от разследването Г-н Ерик Бойен се класира за 30% отстъпка от наказанието от £ 70,000 на £ 49,000. В противен случай, общата глобата би била £ 197,254.
2010 година се очертава като година с рекордно високо ниво на броя наказателни и граждански дела и глоби, наложени от FSA. От началото на фискалната година до април, FSA е издала 66 окончателни известия на физически лица. Това е повече от 64-те, издадени за цялата фискална 2009-10 година и три пъти повече от тези през 2008-09, според Джейми Симингтън, от Файненшъл таймс.
Размерът на средните глоби, които включват дела срещу финансови институции, както и физически лица, се увеличават почти двойно всяка година за последните четири, от 220,000 паунда през 2007-2008 до 37 млн. паунда през тази фискална година. Съществуват и висящи наказателни дела срещу търговията с вътрешна информация.
Г-н Симингтън добавя, че не се очаква през 2012 г.,с разпадането на FSA да се промени подхода на изпълнение. Правителството наскоро обяви своите планове да премести основната функция за борбата с пазарните злоупотреби на планираната за тази цел комисия за защита на потребителите и пазарите. „Новата регулаторна структура дава възможност“ да се гради върху успеха на FSA, каза той.
III. Хармонизиране в ЕС
Като по-обощена информация по темата не може да пропуснем най-актуално събитие свързано с анализирания казус от началото на Декември тази година. Става въпрос за опитите на Брюксел за хармонизиране на процедурите и размера на санкциите срещу пазарните злоупотреби, т.е. формирането на единна система от глоби и санкции за търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара. Според европейския комисар за вътрешния пазар и услугите Мишел Барние това е от изключително значение за цялостната финансова стабилност на стария континент.
Като част от своята работа за създаване на по-прозрачна и стабилна финансова система, на 8 декември Европейската комисия стартира консултация за преглед на Директивата за Пазарите на финансови инструменти ((ДПФИ - Markets in Financial Instruments Directive (MiFID)), в сила от ноември 2007 г. Целта на тази консултация е да събере информация от всички заинтересовани страни, за да се вземе под внимание при законодателните предложения, които се очакват през пролетта на 2011. Крайният срок за отговори е 2 февруари 2011.
Комисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние изказа своето мнение относно директивата: „Първоначалната цел на тази ключова част от европейското законодателство, ДПФИ, беше да са създаде здрава обща регулаторна рамка за европейските пазари на ценни книжа. В много отношения, тя беше успешна. Но светът се промени и ние всички знаем, че настоящата рамка се нуждае от подобрение. Моята цел е да се уверя, че обновяването на ДПФИ ще доведе до по-силна регулаторна рамка, адаптирана към новите тенденции и участници на финансовите пазари; както и рамка, която води до по-голяма ефективност и прозрачност на пазарите както и по-голяма защита за инвеститорите.”
ДПФИ е основният акт от европейското законодателство по отношение на финансовите пазари. Тя осигурява по-голяма конкуренция, икономии на мащаба, по-голямо разнообразие от участници на пазара и по този начин по- добри и по-евтини услуги за инвеститорите. От своя страна това води до по-интегрирани, по-ликвидни и по-добре функциониращи пазари. В ДПФИ са включени също и правила за защита на инвеститорите.
От влизането в сила на ДПФИ, финансовите пазари се промениха съществено. Нови участници (например нови типове места за търговия) и продукти се появиха на сцената и технологичното развитие като високочестотна търговия (HFT), промениха ситуацията значително. Всички тези обстоятелства разкриха слабости в ДПФИ. Ето защо ДПФИ ще бъде обновена следващата година.
Един от ключовите елементи на консултацията е - прозрачността на пазарите. Прозрачността на пазарните данни (включително предварителни и следтърговски данни) е изключително важна за осигуряване на всички участници на пазара на еднакъв достъп до информация за възможностите за търговия. Понастоящем, правилата за прозрачност на ДПФИ се отнасят само за акциите. Консултацията разглежда начините за ограничаване на слабостите на настоящата рамка (т.е. създаването на платформи за анонимна търговия с финансови инструменти) и проучва дали други финансови продукти като облигации и ОТС деривати (търговия на гише) също трябва да се регулират от подобни правила, в съответствие с ангажиментите на Г – 20.
Друг ключов елемент е надзорът. Консултацията проучва къде може да са необходими промени в надзора върху различните дейности и участници и особено конкретната роля на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), за да се осигури по добър надзор на тези пазари. Този нов орган ще бъде създаден и ще започне работа през януари 2011г.
Да се върнем към разглеждания от нас пример – Великобритания. Счита се, че държавата поддържа един от най-твърдите режими в ЕС, откъм финансов контрол и санкции. Длъжностни лица от FSA посочват, че Goldman Sachs, че най-голямата глоба в историята е била за умопомрачаващите 17.5m паунда, неотдавна. Разликата между силата на глобите в различните 27 национални стопанства в ЕС е доста сериозна, като това се вижда красноречиво ако сравним санкциите свързани с ползването на вътрешна информация. Този тип пазарна злоупотреба може да доведе до глоби от повече от 1 млн. евро в 12 държави от съюзи, но не повече от 200 000 евро в четири. Това е една от основните причини за желанието на ЕС към националните органи – в бъдеще да действат по един съгласуван и интегриран начин.
Постигането на стабилна и здрава основа на финансовите пазари, без съмнение включва ефективният контрол върху пазарните злоупотреби. Освен чисто нормативната рамка, трябва да се работи към подобряване на качеството като цяло. Статистиката от целия Европейски съюз, показва съществено увеличаване на пазарните злоупотреби от края на 2008 година до сега. Следователно подобряването в работата на институциите, грижещи се за контролът върху инвестиционната дейност, трябва да е постоянен. Особено що се отнася до България, трябва още много стъпала да бъдат изкачени, за достигане до добро ниво на защита и контрол.
Примерите изложени в разработката са само част от многото санкции наложени от FSA. Те показват строгото прилагане на правилата във Великобритания от страна на контролната институция. Представените наказания не са изключения, а постоянна практика. Както видяхме и в българското законодателство има не малко примери за открити злоупотреби и наложени наказания. Въпреки това контролът от страна на КФН е на незадоволително ниво. Не е тайна ниският корпоративен морал в практиката на родна земя, което предполага качествена и бързо реагираща контролна институция. От друга страна, въпреки серозната разликата в нивата на доходи на глава от населението между България и Великобритания, като цяло санкциите в страната ни са доста занижени. Реални са случаите на схеми, в които се постига по-голямата рентабилност чрез извършване на един от видовете пазарна злоупотреба, плюс плащането на самата глоба, отколкото спазване на закона. Тези практики трябва да се коригират с единствената цел – подобряване на инвестиционния процес в страната.
Библиография
Закон за Пазарните Злоупотреби с Финансови Инструменти
Законът за финансовите услуги и пазари (Financial Services and Markets Act 2000)
Директивата на Европейския съюз (Market Abuse Directive)
www.fsc.bg
www.lex.bg
www.focus-news.net
www.fsa.gov.uk
www.europe.wsj.com
www.bloomberg.com
