Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Пенсии, кражби и колективна безотговорност

Пенсии, кражби и колективна безотговорност

„Конкуренция между НОИ и частните пенсионни фондове за парите на осигурените за допълващи пенсии! Аз не попълвам дефицита на НОИ и не прехвърлям натрупаните пари за допълваща пенсия от т.нар. втори частен капиталов стълб и лични сметки към солидарния, който харчи тук и сега, плащайки пенсията на сегашните пенсионери с вноските и данъците на сегашните работещи… Конкуренция и свободен избор – избираш къде да отиват 5% от осигурителната вноска за допълваща втора пенсия. В НОИ или във частен фонд – веднъж завинаги. Това им предлагаме в крайна сметка” – Горан вдигна ръце безпомощно, облягайки се на кожения стол в Mинистерски съвет. Очите му бяха кръвясали от недоспиване, по лицето му се четеше обида.

Божествения го погледна съчувствено, но и с доза снизхождение – от опит знаеше, че народът е неблагодарен и каквито и добрини да му правиш – не цени, хули, злобее.

„Слушай сега. Чуваме се с Роско – той ще те подкрепи. Никакви „вета-мета”, никакви тинтири-минтири. Няма да допуснем по твое време да намалят кредитния рейтинг на България, да не влезеш в обещания дефицит догодина, растежът да е анемичен, дефицитът на НОИ да достигне десетки проценти от БВП и Бог знае какви още простотии. Ще запълним дупките, стой мирен. Нито ти си Румен Клечев, нито аз съм Жан Рибенов – ние в историята няма да влезем като неудачници, разбра ли! Парите ще ги намерим – и синдикатите, и „левичарчетата” ни подкрепиха за спирането на пенсионната реформа. Десните – те са се хванали за властта като удавник за сламка… Много са тихички те, само си църкат: „цър-цър”…

Гримасата на Божествения, имитиращ мишка, разсмя Горан напълно искрено. Никой не можеше да го успокои както лидерът. Горан гледаше Божествения с възхищение и си спомняше колко безцеремонно последният бе национализирал резерва на здравната каса, как се бе опитал да направи същото с парите за срочните пенсии на работещите в тежки условия в професионалните фондове през 2010-2011г.

Хулеха го и тогава, но забравиха, мина и това. Опитен беше Старшият, нямаше да го хвърли на кучетата, я, успокояваше мислено Горан. Божествения продължи: „Ние сме тука за мандат-два, кротко, мирно, тихо.. Опичаме си работата, наши хора навсякъде слагаме, схемите да вървят и дим да ни няма. Искат нещо, протестират срещу друго – казваш им „няма проблем”, правиш си углушка и по-късно си го прокарваш. Това е изкуството на политиката, дето му викат, разбираш ли?” – Божествения спря дълбокомислено, след което продължи: „Пускаш ги по пързалката, а пък после докато си пишеш мемоарите в Белиз – ще са забравили кой, къде, какво. Даже ще им липсваш”

Гръмкият смях на Божествения се разнесе из кулоарите на Министерски Съвет. Така ги обучава в материята той тия „зубрета” финансовите министърчета, дето не са се събували по къси гащи и винаги са били освободени от час по физкултура…

……

„За какво точно „защитниците на пазара и свободата” ми протестират, че и оставки им се привижда… При положение че именно „свободният избор” и „конкуренцията” ужким са им знамето на либертарианци ли са, какви са!? Нали това им давам - конкуренция и избор. Нямат аргументи. Нито един. Ама и аз съм си виновен, че се върнах в политиката!” - ядоса се на себе си Горан. „Орешаров бил като „Тачър” в сравнение с мене?!” – и бясно удари с юмрук във вратата.

Свечеряваше. Беше сам в цялата сграда. Седна зад бюрото си. Извади лист хартия и молив. Бръкна в шкафчето си, където го чакаше бутилка уиски, сипа си догоре и отпи. Усети изгарящия дъх на питието, кръвта му закипя. Внезапно потрепера - нещо го сграбчи за ръката. Не можеше да му се противопостави. Тя записа сама, пред невярващия му поглед:

„Конкуренция между частно дружество - пенсионен фонд, например - с държавния НОИ?! Такова животно няма и не може да има. Защо? Едното, частния пенсионен фонд, работи на относително пазарен и доброволен принцип (държавата, за неин срам, не ти позволява да избегнеш посредничеството на фонд, но поне можеш да избираш между различните алтернативи, които работят в условията на конкуренция помежду си и реална пазарна среда), а другото - НОИ – на принципа на монопола на силата и принудата. Различни светове.

НОИ няма да управлява парите (защото не знае как), да предлага доходност и да мисли как да съхрани капитала, за да не фалира при тегления на недоволните, да кажем, или при лоши инвестиции в напомпани активи от Централните банки по света. НОИ ще ги похарчи тук и сега, с малък ефект върху дефицита на пробитата разходопокривна каца. Въпреки че само тази година има за 5 млрд. дефицит системата и бакалската сметка, ама хич не излиза, за следващата година пак ще се закърпи растящата дупка. Каквото не стигне от осигурителни вноски на сегашните внасящи се допълва от данъци. Засега горе-долу половината от разходите на НОИ идват по тази линия. Днес трима работещи издържат един пенсионер, а скоро – 1 работещ ще издържа 1 пенсионер. Демография, какво да правиш. Каквото и да надробят от тези от НОИ, както и да похарчат парите – за пенсии, макар мизерни, ще има и следващата година, нищо че държавата ще смаже, ако се наложи онези, които ги изкарват, макар и само, за да покрие за мандат-два дупките.

Както казва идолът на левите икономически интелектуалци лорд Кейнс: в дългосрочен план всички ще се сме мъртви. Какво му плащаш!? Следователно НОИ няма да взема такса управление на парите за сметките на клиентите си, а при конкуренция с 5-те процента на фондовете за вноска плюс 1 процент за цялата сума годишно си е сравнително предимство та дрънка, нали? Конкуренцията между оръжието и разума няма, защото са в различни състезания.

Тоест НОИ не взема такси за управление - защото не ги управлява, а ги харчи. А и индивидуални сметки (колкото и да се тръби) на практика не може да има в НОИ – никой не знае как нещо, което е похарчено за текущи разходи, може да бъде представено във всеки момент, нито как ще се формира доходността по партидите, например. НОИ просто обещава, че ще изплаща допълните пенсии утре. (Който избере да отиде в НОИ да знае, морално просто, че „допълващата му пенсия”, за която е дебатът, ще идва и от избралите да се осигуряват в пенсионен фонд по втори капиталов стълб – само че през данъците де.)

Който се прехвърли изцяло в солидарния стълб не прави личен избор. Той „солидарно” нагърбва и всички останали, тъй като системата все повече и повече се финансира от данъци, плащани от всички, а те ще скачат с оглед на многото получаващи социална пенсия, без да са се осигурявали, например, както и на обещанието към решилите да се прехвърлят в „солидарния” фонд. Колективна отговорност и колективна солидарност са гаранция за безотговорност и липса на солидарност.

Освен това, поради късогледство и късопаметност се забравят ’95-97-ма година у нас. Ами, че държавите много обичат да фалират, не го забравяйте. Преливане от частни фондове в „солидарен”, харчещ на минутата стълб, заради липса на пари, както и хронични дефицити плюс бързо растящ публичен дълг (вече 30% от БВП)… Смесете го с популистка политика и икономическа неграмотност на населението и топяща се стабилност, която би следвало да държи валутния борд. Рецепта за сигурни, солидарни пенсии, няма що.

А математика и демографията не прощават на глупците, колкото и да им се иска.

„Спестявайте, а не протестирайте ”– ръката му нервно задраска написаното току-що. Само за вноска за пенсионно осигуряване в „неолиберална” България отиват около 1/5 от дохода на трудещия се. То не остава с какво да живееш камо ли да се спестява индивидуално, замисли се Горан. Сърцето му блъскаше от яд в гърдите му – какво беше това за Бога!

„Пенсионните фондове са зли и лошо управлявани?! Купуват активи на свързани лица – нищо, че в бизнеса у нас лицата и фирмите са свързани неизбежно. Достатъчно е да се каже „свързани” лица и вече имаме „лоши активи”. Банки, пенсионни фондове – само лепваш клеймото и мяу. Нищо че именно ти, Горане, и институциите на организацията, в която си толкова важна клечка, определяте правилата за инвестирането на парите – как, в кои активи. (Законово основно в твой, правителствен дълг, който с данъците ще се събира от създаващите доход след време, за да си запълниш дупката в пробитата система днес.) Нищо, че ти и комисията (КФН) на твоята неефективна държава, дето се гласи да плаща пенсии после, сте „надзора” на тия същите фондове и едва ли не си плюете по заплатите, като внасяте и капчица съмнение за тяхната коректност и законност. Нищо че ти (предшествениците ти) си определил нищожните 5 процента от вноската да отива в частните пенсионни фондове, а се чудиш и маеш има ли пари там, няма ли.

Но българинът може гол да го съблекат, по чифте пищаци да остане, дето се казва – ако е от държавата, не се брои. Родолюбство. Частникът да не го излъже обаче винаги е нащрек - нищо че като трябва да му охранява къщата, например, не би се замислил на кой да го възложи… Но пък все реве – и то основателно - срещу жп транспорта, пощите, образованието, съдебната система и здравеопазването - благинки, дето все от държавата му капят. „Безплатно” в повечето случаи, разбира се, имах си хас. Нищо, че колкото по-зле и пред по-голям фалит са държавните обществени системи, толкова повече пари им се наливат от политиците. След мен потоп беше казал един, дето си мислел, че е Слънце. Нищо, че – и това е основното, Горане – (зачуди се, че се обръща сам към себе си по малко име), истинският избор всъщност би следвало да е съвсем друг.

Въпросът, приятелю, не стои – аз имам право да избирам в НОИ или във Фонд да се осигурявам за допълваща пенсия. Дори не е – в НОИ или капиталова схема да отива цялата вноска. Палитрата е много по-широка. Най-напред, аз имам право, над себе си и живота си. Второ, имам право върху дохода, който съм изкарал с труда си, за да поддържам този живот.

Ако тези две допускания са верни, следователно – аз, а не друг - имам право:
а) да подаря част (заветните 5%) и де факто цялата осигурителна вноска, дори целия доход на НОИ;
б) да дам целия доход или част от него (каквато аз си преценя) за управление на пенсионен, взаимен или какъвто искам фонд – доброволно, а не както днес държавата е решила задължително допълнително по т.нар. втори стълб. Впрочем, самият факт, че е задължително изключва възможността, да е доброволно и без принуда.
в) Да го изхарча целия си доход тук и сега за потребление;
г) Сам да инвестирам целия си доход или част от него в различни финансови и реални активи - от депозит та до злато. (Е, не вкарвайте финансова грамотност в училище, моля те, току-виж някой се „светне” за какво схема иде реч;)
д) Да чакам инфлацията (предизвикана пак от държавите и централните им банки в борба с дефлацията) да го изяде, пъхайки го под дюшека…

Никой друг няма право над дохода ми – дали го харча целия, или част от него днес или го спестявам/инвестирам в бъдещето – това си е моето право и решение. Ако нямам пенсия един ден – тогава най-естественото, е тя да не ми се полага по право.

Недай си Боже това да е положението - ще моля добри хора за помощ, ще се обърна към църквата и благотворителни организации. Дано тогава те да имат повече останал ресурс в тях – и да ми помогнат. Защото сами искат и имат голямо сърце, а не защото е мое право, тоест задължение на друг да ми го изработи! Нямам право над друг човек и дохода му, по никаква морална линия (икономиката има граници, влязат ли в сферата на морала и етиката, финансовите министри трябва да могат да ги защитят аргументирано).

Ама, Горане, нали ти и твоите предшественици – колко години вече си в Мин. Фин. пряко и косвено си участвал - са „измъдрили” този гениален ход: понеже НОИ се дъни и при тази отрицателен демография да има и малка сума по втори капиталов стълб, отиваща „задължително допълнително” в частен пенсионен фонд, за да има допълваща пенсия над нивото на базова мизерия? Защо искаш да върнеш нещата на кота нула бе, ти няма да си вечно на власт, безотговорнико?! Демокрация е, забрави ли, смяна на 4 години? А, ти точно затова го правиш, ясно… Обърни внимание на нещо ключово: всеки сам има право да реши дали да има доход в определен етап от живота си и да се съобразява с това, носейки тази отговорност! Как ще криминализираш даден човек ако вземе, че не иска да отлага потреблението си за в бъдеще, и да получава държавна или каквато и да било друга пенсия! На какво основание?! То за канибализъм няма 8 години затвор, по 2г. за изнасилване условно давате. Но ако държавната понзи схема лъсне, наказанията стават крути, та крути.

А ако нямаше тази псевдосигурност дали хората нямаше да са по-отговорни и тази култура на осигуряване във взаимни каси и лична финансова стратегия да е част от живота ни така, както умението да четем и пишем? Не, друго си е Горан да се грижи за теб! Добрината на хората да си помагат в нужда, няма как да я измести с принуда най-големият убиец на невинни хора в историята – държавата. През 20-ти век 200 млн. човека е затрила, миролюбиво някак си. Айде, няма нужда!

Ако ти, Горане, работеше в частния сектор и не искаш да имаш държавна пенсия, би следвало да можеш да си запазиш пълния размер на осигурителна вноска – не внасяш нищо от нея и точка. То държавата така и така не плаща осигуровки, това е счетоводен трик, при който служителят й взема не обявената брутна сума, а по-малка, но парите така и така идват от другаде, тъй като държавата няма свои пари, а ги взема насила от изработващите ги в икономика. Държавните служители не плащат осигуровки и данъци. Да се знае!

Не разбираш ли, че не може ти в качеството си на А, да се събереш с Б и да си кажете, че някой ден и В – с данъците си, - ще трябва да ви плаща пенсията. Това не е избор. Това е лудост. За какъв се мислиш ти? За Божествения ли? Ясно е, че не ти дреме за ефекта от върху капиталовия пазар, който може да е съкрушителен и без това. Иначе нямаше най-малкото в 21-ви век да продължаваш - държавата - да си мажоритарен собственик на акционерното дружество БФБ-София.

Още повече ти бледнее аргумента, че тези натрупани 8 млдр. минават през частни инвестиции и създават работните места и добавена стойност, дето ти плащаше „малката” като депутат заплата и откъдето „преразпределяш” в качеството си на министър на финансите. Имат недостатък тези пари, да - не са „отговорно” похарчени за субсидии, обществени поръчки за другарчета и социално трансфери, разбирай пренасочване на откраднатото към потенциален електорат, който да те държи на върха на пиедестала, от който ги правиш тия зулуми. Ама при положение, че ти казах, че всеки има право на дохода си – целия, ни повече, ни по-малко – и че решението дали да го инвестира/спестява, потребява, гори, подарява си е негово собствено – и на мен този аргумент не ми харесва, тука сме ок.”

Горан скочи от леглото. Потта се стичаше по слепоочията му. Очите му горяха, имаше жълтеникав, болнав вид. Не издържа и изстена. Дишаше дълбоко, но вътрешно крещеше от радост – „Това беше само сън!”, помисли си успокояващо.

П. С.

За теб да, за нас – не…

Всякаква прилика с действителни лица е напълно умишлена.

Print Friendly

Контакти

България, София 1000
E-mail: [email protected]
Тел.: +359 887 24 08 50

M L X