Според критерия произход и национална принадлежност на туристите различаваме два типа туризъм-национален и международен. Международният туризъм има силен икономически смисъл и се явява основно перо на туристическото развитие на страната. Именно той ще бъде и обект на изследване в настоящата статия. За да проследим перспективите за развитие на международния туризъм в България е необходимо най-напред да погледнем хронологично статистиката за посещенията на чуждестранни туристи. Съставяйки техния профил и анализирайки честотата на визитите им, имаме възможност да прогнозираме и планираме бъдещите им пътувания в нашата дестинация. Познавайки потенциалния ни туристически контингент, можем да разберем и туристическия продукт, от който той се нуждае и съответно да му го предложим.
Нека проследим фактите на база на официалната статистика, предоставена от Националния статистически институт.
Основни туристически пазари за 2010 г.
През изминалата 2010 г. страната ни е посетена от общо 8 374 034 души. От приложените данни става ясно, че водещи туристически пазари за България са съседните ни територии. Тази тенденция се обяснява с фактора географско положение, който изиграва решаваща роля. Близките разстояния, удобната транспортна инфраструктура, развитата мрежа от шосейни и жп връзки, а така също и въздушни, благоприятстват пристигането на туристическите потоци. Митническите и визови формалности от своя страна също не създават трудности при движението на хора през нашата територия, особено при съседните страни членки на ЕС-Румъния и Гърция. Интересен факт е, че жителите на Германия са двойно по-активни от тези на Република Македония, разположена в непосредствена близост до нас. Този факт може да се обясни с активността на немските туристи по отношение на предприемане на туристически пътувания. Според официалната статистика ( The World Travel & Tourism Council) през 2010 г. Германия дава 3,1% дял от световния туристически поток-една значителна цифра. Освен това този пазар по традиция емитира голям брой посетители у нас.
Брой нощувки за 2010 г.
През 2010 г. на територията на България са реализирани 10 565 210 нощувки. Нека проследим каква е тяхната структура. Челни позиции отново има европейският пазар, като водеща е Западна Европа, представена от Германия. Виждаме, че страната, която генерира най-много туристи сред западноевропейските страни, дава и най-голям дял в нощувките. Не е случаен фактът, че изпреварва останалите пазари. Става ясно, че разстоянието дава отражение върху средната продължителност на престой и затова и туристите от по-далечни дестинации предпочитат да реализират повече нощувки (средната продължителност на престой за 2010 е 26 дни). Аналогична е ситуацията и с Русия и Великобритания.
Противно на тезата ни обаче, Румъния също се отчита с голям дял нощувки като се нарежда на 3-то място по този показател. Факт е, че румънците освен че пътуват много, имат и по-дълъг среден престой. Водещите по брой туристи Гърция и Турция отпадат сред водещите страни по този показател. Статистиката за пътувания според целта на визитата сочи, че най-много транзитни пътувания ( данни към м.март 2011г) са реализирани именно от Турция - 41 339. Отчитайки общия брой от 57 597 пътувания става ясно, че тази цифра е твърде голяма. Втора е Румъния, но виждаме, че този процент на транзитно преминаващи се оказва съвсем нисък и затова страната се явява по-скоро изключение от правилото. Поради тази причина смятам, че румънците са важен контингент, на който трябва да обърнем сериозно внимание.
Туристически разходи
По предварителни данни към месец март 2011 г., НСИ отчита 245 174 хил. лв. разходи, като делът на личните доминира (190 532). Ето защо пътуванията с цел ваканция са по-многобройни отколкото т.н „бизнес туризъм“. Този факт обаче не бива да ни радва толкова, тъй като известен факт е, че именно бизнес пътуванията имат най-ниска сезонност и носят постоянни приходи.
От гледна точка на структурата виждаме, че водещо място заемат разходите за транспорт -84 505 хил.лв., следвани от тези за храна и настаняване, общо 99 077хил.лв. На тази база става ясно, че туристите харчат приходите си за основни туристически услуги, а мястото на допълнителните е на твърде заден план. Знаем, че именно те допринасят за разнообразния туристически продукт и в крайна сметка носят конкурентно предимство и по-високи приходи. За тази цел България трябва да повиши количествено и качествено своето предлагане за постигане на гореспоменатата цел. В оптимистичните планове на ДАТ влиза съотношението 60:40.
Сезонност
Проследявайки честота на визитите неосновните пазари, генериращи туристи, става ясно, че най-активни са те през летния сезон, докато през останалите месеци броят на пътуванията е значително по-нисък. Месец август реализира 1 596 841 посещения от чужденци. Най-слаб е месец февруари с 273 291 туристически пристигания. Тук факт, който може да ни радва, е изборът на България от нейни съседни конкуренти и то в активния летен туристически сезон ( в случая Гърция).
Положителна тенденция, която можем да посочим тук все пак е намаляването дела на приходите от морски туризъм за сметка на други форми. По данни на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма 2009-2013, от 2008година насам съотношението расте в полза на алтернативните форми (от 30 % през 2008 до 35 % за 2010г, като прогнозите до 2013г са за 42% дял).
Генетични условия
Важно е да проследим каква е средата, в която се пораждат потребностите за отдих и рекреация. Тези фактори въздействат при вземането на решение за предприемане на туристическо пътуване, но до голяма степен определят неговия характер и структурата на упражняваните рекреационни дейности по време на самото пътуване. Познавайки особеностите на средата с генетични условия, в която пребивават туристите, имаме възможност да съставим адекватни прогнози и да привлечем желаните чуждестранни посетители.
Важна особеност, която не бива да пропускаме е възрастовата структура на населението-средната продължителност на живот е сред най-високите в Европа (76 г. за мъжете и 83 г. за жените).Типично за индустриална държава е постоянното нарастване на по-възрастовото население и постоянното намаляване на дела на по-младото (в Германия например над 20% е населението в „трета” възраст).Ето защо нашата страна трябва да положи усилия за привличането на хора от третата възраст като важна целева група чрез специализирани продукти и програма. Много важна роля играе и структурата на работното време, полагаемият платен годишен отпуск, ваканциите.
Изследване на Европейското бюро за наблюдение на трудовите отношения дава възможност да се откроят определени тенденции в отделните страни. Както знаем регламентираният от Европейския съюз през 1993-та година максимум на работната седмица е 48 часа. По тези данни става ясно, че нашите основни пазари, генериращи туристически контингент, разполагат с повече време за почивка. Страните членки на ЕС имат приблизително еднакво равнище на работното време (Германия- 37,8часа, Великобритания-37,4 часа). Изключение правят Полша с 43 часа и Гърция – 42,4 часа, което пък от своя страна допринася за повече нужда от релаксация. Затова те повече биха налегнали на по-дълъг престой, особено поляците, за които разстоянието е по-дълго.
По отношение на полагаемия платен годишен отпуск ситуацията е сходна до тази на страната ни-20 дни платен отпуск за повечето страни, изключение прави единствено Германия с 29 дни –значително по-високо от нашето свободно време. Също така в Полша има опция за 26 дни след натрупването на 10 години трудов стаж. Както видяхме по-напред те имат и една от най-дългите работни седмици. Затова имайки предвид горепосочените фактори би било подходящо да се отдели необходимото внимание на тази целева група.
Броят на официалните празници в тези страни гравитира около 10 дни. Германия отново се отличава с най-висока цифра- 13, най-малко са в Великобритания – 9 ( но имат още 4 допълнителни в отделни региони).Обединени с уикендите, тези празници биват предпоставка за множество краткотрайни пътувания. Както е известно глобална тенденция е годишният отпуск да се ползва на порции, с по-кратки и по-чести пътувания.
Конкурентни предимства на България
Водещ за нашата дестинация показател несъмнено са туристическите ресурси. Страната ни изобилства от природни и културни дадености. Благоприятните климатични условия и бреговата ивица, възлизаща на 378 км, е притегателна сила за много туристи през летния сезон, особено от европейски страни без излаз на море или с по-неблагоприятни условия. В същото време планинските ни курорти и изградената инфраструктура се явяват благоприятна алтернатива на пазари със сходни или по-добри ресурси от гледна точка на морска рекреация. В това число можем да включим гръцките туристи, чиито брой е значителен, особено през тази част на годината.
Географското ни разположение се разглежда като благоприятно и през призмата на туризма. Близостта до развити конкурентни пазари освен, че представя предпоставки за предлагане на съвместни продукти и комбинирани туристически пакети, допринася и за друга ниша. Говорим за ситуация на криза или размирици, които обхващат съседни туристически пазари. Кризата в Гърция ще накара много туристи да се преориентират в близко разположени дестинации, а тази в Египет допълнително се явява шанс за привличане на нови контингенти това лято.
Разбира се не бива да пропускаме най-силният ни опонент Турция, с доказаните си традиции в сферата на гостоприемството. Макар и с по-скромни възможности, страната ни обаче се отличава с по-спокойна атмосфера и липса на размирици и терористични нападения каквито често се случват в нашата южна съседка. Освен това периодът, който е по-подходящ за посещения там, е месец септември, докато у нас-август. Ето защо за традиционалистите, който предпочитат именно този месец, България би се явила по-добрата алтернатива.
Степента на индустриализация у нас е много по-ниска от тази на високоразвитите западноевропейски страни, в случая средата с генетични условия на Великобритания и Германия. Именно подобен тип среда поражда необходимостта у туристите за търсене на антиподна среда. Ето защо България може да им я предложи с множеството си природни дадености.
Като фактор ще споменем и ценовото равнище у нас. Доходите на развитите западноевропейски страни са по-високи в сравнение с нашите. Този факт предопределя свобода на избор на дестинация, продължителен престой и повече разходи, съответно приходи за нашата страна. Става ясно, че нашата страна би била твърде привлекателна и евтина туристическа цел-факт, който във времето на финансова криза играе водеща роля в избор на туристически продукт.
От изложените факти, можем да изведем няколко основни тенденции. България е предпочитана по традиция от западноевропейски пазари, който запазват своите позиции. Тук причисляваме и Русия, разбира се. Наблюдава се нарастване дела на по-новите пазари, емитиращи значителен обем потоци към нас (Румъния). Най-благоприятна е ситуацията в Германия по отношение на време за ваканции. Неслучайно западноевропейската страна заема челната позиция в структурата на нощувките. Поляците също имат потенциал със натоварената си програма и опциите за по-висока отпуска и повече празници. Не бива да пропускаме и Румънците като много активни туристически потоци.
Трендът на нарастване на населението в над-трудоспособна възраст в глобален мащаб е предпоставка за увеличаване предлагането на специализирани продукти, медицински и балнео туризъм. Именно с това перо България има голям потенциал и допринася за намаляване на свръхконцентрацията, поляризацията и сезонността. По отношение на разходите, страната ни трябва да насочи усилията си към увеличаване дела на допълнителните услуги спрямо основните.
На прага на активния летен сезон тръпнем в очакване дали ще се сбъднат прогнозите за ръст на туристическите пристигания на чуждестранни туристи у нас и структурата на основните туристически пазари. Предпоставките са налице, нека отчетем фактите в края на отчетния статистически период.
Източници:
http://www.nsi.bg/
http://www.mi.government.bg/
http://www.tourism.government.bg/bg/index.php
http://www.wttc.org/
