Съединените американски щати все още са най-голямата световна икономика. Все още Ню Йорк е лидерът на световната финансова сцена. Защо и до кога? … въпроси с трудни, но все по-очевидни отговори. Впускайки се в размисли за развитието на американската икономика и нейната все по-засилваща се ерозия, ще се опитам да представя фундаментите, които превърнаха страната на неограничените, в страната с ограничените възможности …
От средата на 80-те и 90-те години на миналия век Америка постепенно се превръща в безспорно най-силната световна икономика. Относително ниска безработица, ниска инфлация, технологичен бум, висок стандарт на живот са част от параметрите каращи голяма част от икономическата общност да заговори за нова ера в теориите за бизнес цикъла. Огромната натрупана икономическа мощ на САЩ, обаче не беше устойчива, защото на се дължеше на ръст в производството на база спестявания, а основно поради кредитната експанзия, ролята на Федералния резерв и огромните изменения в структурата на платежния баланс на страната. Потребителските разходи галопиращо увеличаваха тежестта си в икономическия растеж отвъд океана, докато спестяванията на домакинствата, бизнеса и правителството отчитаха постоянен спад (виж таблица 1). След 2002 г. ипотечният балон беше в основата на новата вълна повишения в БВП, а така нареченият картов дълг (кредитни карти) излиташе до нови и нови върхове.
Таблица 1. Спестявания – домакинства, бизнес, правителство като % от брутния доход, САЩ
Повратна точка в развитието на американската икономика има прекъсването на тенденцията на търговски излишъци през 80-те години и преминаването на плоскостта на постоянни търговски дефицити. Именно тази постоянност беше в основата на сериозната промяна в международната финансова позиция на Америка. През 80-те години САЩ беше най-големият световен кредитор. Забележете, още в началото на 2000 г. Америка вече е най-големият заемател, стояща стабилно на първото място в света. Днес, тази тенденция продължава да е факт, при ускоряващи се темпове.
Заговорим ли дълг, ситуацията доста загрубява. Нетната международна задлъжнялост на Америка е на безпрецедентни нива, поставящи много въпросителни за бъдещето на икономическия доскоро исполин. По данни от Министерството на финансите, американският публичен дълг е в подножието на 16-те трилиона долара (виж таблица 1). Общият дълг при ипотечния пазар възлиза на 13 трилиона 220 милиарда долара, по данни на Федералния Резерв. Общият американски дълг, в това число домакинства, бизнес, правителство, общини, финансови институции и тн. възлиза на почти 57 трилиона долара. Е, в тази атмосфера е трудно да се говори за устойчивост, какъвто и смисъл да влагаме в тази дума.
Таблица 2. Общ публичен дълг (долари)
Задлъжнялостта отвъд океана излезе от централното полезрение на анализаторите, просто защото в Западна Европа епидемията е още по-голяма. Аз лично разглеждам двата региона като силно скачени съдове, защото фундаментите на проблемите им са доста идентични. Икономика базирана на потребление чрез дълг води след себе си до постепенна загуба на конкурентоспособност и торпилиране на дисбалансите на платежните баланси с оглед изтичането на капитали. В САЩ този проблем все още не е настъпил, даже напротив. Това се дължи на статута на американския долар като световна резервна валута и разбира се, на несигурността на еврото, британския паунд и японската йена. В тази несигурна атмосфера американските ДЦК са силно търсено риск-убежище, което е видно от много ниските доходности и по краткосрочните, и по дългосрочните държавни облигации.
Лично според мен, именно продължаващото силно търсене на държавните облигации на САЩ с ниската доходност и ниски лихви като цяло е ясен сигнал за образуването на най-новия и огромен по-мащаб балон, а именно пазарът на американски държавен дълг. Той също е породен от рязката промяна в движението на капиталите, било то спекулативни или не, под ударите на несигурността и липсата на инвестиционни алтернативи. Показателно е, че през последните години 97% от капиталите влизащи в САЩ се отправят към пазара на акции и облигации, а едва 3% в реалния сектор. Така след ипотечния балон формиран от 2002-2007 година в няколко страни - САЩ, Великобритания, Испания, Ирландия и Исландия, гарниран от дълговата криза на стария континент, днес трябва да видим и осъзнаем бъдещите проблеми преди тяхното разрастване. Това е от изключителна важност, защото балоните се крият в бума, а не в бъста или с други думи проблемите трябва да се решат по време на експанзията и надуването на балона, а не да се търсят решения след неговото спукване.
Ролята на американския долар е огромна за способността на икономиката отвъд океана да финансира дефицитите си по търговския баланс и като цяло по текущата сметка. Търговският дефицит на САЩ възлезе на 48,7 млрд. долара към Май 2012 г. (виж таблица 2), докато текущата сметка към първото тримесечие на 2012 възлезе на 137 млрд. долара (виж таблица 3).
Таблица 3. Търговски баланс, САЩ (1992-2012)
Таблица 4. Текуща сметка, САЩ (1985-2012,Q1)
В последното десетилетие основен търговски партньор и в същото време животоспасяващ кредитор на САЩ е Китай. Дълбоките връзки между Америка и Китай родиха думата ЧайнАмерика (ChinAmerica) Повече по темата - в двете части на статията на Кузман Илиев „Чудото на китайското чудо”. От средата на 80-те до средата на 90-те години основният кредитор на американската икономика и правителство беше „японското чудо”. Чудо, което се срина за няколко години, след като пазарът на акции отчете загуба от 30% през 1990 г., плюс още 25% през следващата година. В този период японските капитали се насочиха към Америка, което се усети мигновено в ръст на потреблението, бизнес инвестициите, увеличаване на търговския дефицит, на бюджетния дефицит (виж таблица 4), намаляване на вътрешните спестявания на домакинствата тн. Ситуация е много идентична със сегашната, като щафетата на основен кредитор беше предадена на Китай.
Таблица 5. Бюджетен баланс, САЩ
Гледайки огромните дефицити по търговския баланс, текущата сметка, бюджета … логичната задлъжнялост с огромните по размер и публичен, и частен дълг водят до още по-логичният извод, че в краткосрочен или средносрочен план САЩ няма вече да е икономика номер нито финансов център номер 1. С оглед на икономическата логика и историческата емпирика мога категорично да заключа, че вятърът духа стабилно на изток, към Китай, Хонг Конг, Сингапур, Индия … и както Александър Терзийски разкри интересни детайли в статията си „Emerging markets – или как се раждат новите икономически центрове” - новите икономически центрове вече се обособяват и скоро ще заемат още по-сериозна роля в глобалната икономика.
В този контекст бих добавил, че в последните месеци, дори няколко години, често се говори и пише за разрухата на капитализма, с оглед финансовия колапс от края на 2008 г. Неефективността на икономиката отвъд океана се дължи на растеж базиран на потребителска зависимост финансирана чрез кредити, а не от спестявания. Икономика поставена под огромното влияние на държавната администрация и политическата „класа”, банкиране далеч от разбиранията за класическото търговско банкиране … напротив, банковото лоби постигна срастването на банковите интереси с правителствените или накратко - държавен корпоративизъм. От тази гледна точка е трудно да се говори за капитализъм, защото той изобщо не съществува в САЩ. Може да звучи странно, но най-демократичната страна в света е мит, заровен още преди десетилетия. В Америка данъчната тежест е близо 50% или огромна преразпределителна функция от страна на държавната администрация … дори и Кейнс би се хванал за главата, недоумяващ какво се случва. Детайлен анализ по темата може да прочетете в статията на Кузман Илиев „Умира ли капитализмът?”.
В направените от мен разсъждения, облаците над американската икономика изглеждат доста гъсти и очевидно буреносни, което води до логичните въпроси – дали Америка ще последва съдбата на закъсалата Западна Европа и като цяло, какви са перспективите пред американската икономика? Растежът на икономиката не може да бъде катализиран от непрекъснато помпане на дългове и активната рола на ФЕД-а, когато водата достигне до гушата. Емпирично се доказа, че първите два етапа от количествените улеснения не доведоха до възстановяване на икономиката. Активната намеса на централната банка и растящата задлъжнялост поддържат една неефективна икономика жива, което е изключително краткосрочна политика. Публичен дълг към БВП над 100%, още по-огромен частен дълг, морален хазарт в десетки разновидности, политическа безпринципност и непоследователност, намаляваща производителност и конкурентоспособност са следствие от сгрешения модел на икономиката отвъд океана … Той не е базиран на дългосрочните перспективи, а на краткосрочното оцеляване - но времето минава и проблемите се задълбочават.
Поправянето на модела ще е скъпо удоволствие, но все още е възможно. Личното ми мнение е, че единственият положителен път за развитие минава през сериозни структурни реформи, като започнем от здравеопазването, социалната система, преминем през образованието, администрацията, голямата бюрокрация и задушаване на предприемачеството и иновативността. Основният проблем е свързан със загубения статут на Америка, като страната на неограничените възможности. Причината се крие във все по-ниските нива на индивидуална инициативност и потенциалните възможности да се развиваш и твориш, по-ниски от тези в Китай и Индия – странно нали? Ако не се направи рязък завой на идейно ниво сценарият е само един … и той не е розов … не е розов, нито за американците, нито за нас … за никой.
